Колко силно днес сияе... убитото сърце...

[ilusia]

В облачно безлуние...

Днес луната заспа. Върху лицето й
една сянка заигра. И сваленото слънце
в небето изгря. Прегърна Луната...
Днес Луната умря. Ритъм безумен ,
танц не открит . Ледени пещи
звук в пламъци скрит.
И нощ настана. Време за разплата.
Звездите грейнаха в позлата.
Светкавица небето раздра.
Игра забравена от Бога...
И една душа там изгоря...
Защото тази Нощ Луната Умря..

Аз я свалих. Погубих я...изгних.
Аз Луната свалих. С поглед. С мечта.
С дума и с жест... с мисъл и жар...
небето изпепелих. И сама на нейно място се родих.
Жестока - нечовечна. Дяволска... а вечна...
Как така ? Защо ? Кога... в Луна се превърна .... ?
Крила на прилеп , очи на вампир. Устни самодивски
чакат от плътта твоя своя пир.
Небе безлунно... облаци крещящи. Мълния жестока
и очите мой... тихо спящи...
Върху лицето сянката играе - танц на векове...
Колко силно днес сияе... убитото сърце...

[tonnny_bg]

Тая мрачна вълна кога ще те пусне ?Само туй ми кажи. [lol] [lol] [inlovee]

[ilusia]

[lol] Никога , щото пусне ли ме , ще спра да пиша ;)
И ще ви избавя от мъките  :>

[Don_NUTSO]

Светкавица небето раздра.
Игра забравена от Бога...
И една душа там изгоря...
Защото тази Нощ Луната Умря..

.......
Върху лицето сянката играе - танц на векове...
Колко силно днес сияе... убитото сърце...[/color]

Да бях сълза - щях да бъда от сребро,
да блестя под лунните лъчи,
да отмивам болка след загубена любов,
да бъда там, в твоите очи.
Да бях усмивка - щях да бъда вечно жив,
да грея нежно на твоето лице,
да те водя все напред в мечта красива,
да топля твоето сърце.
Да бях, ала не съм.
Да можех, но не мога.
Ще остана просто сън.
Далеч от теб, обвит във огън.

[/size]

[dodic]

Аз лично съм чел доста красиви неща написани от теб, така че подкрепям Тони да вземеш да прескочиш тази мрачна вълна и напиши пак нещо, от което да цъфтим.  :p :)

[vanilla_g]

Мило, мрачните вълни са твоята стихия.
Прелестно е.  [heart__]

[ilusia]

Светкавица небето раздра.
Игра забравена от Бога...
И една душа там изгоря...
Защото тази Нощ Луната Умря..

.......
Върху лицето сянката играе - танц на векове...
Колко силно днес сияе... убитото сърце...[/color]

Да бях сълза - щях да бъда от сребро,
да блестя под лунните лъчи,
да отмивам болка след загубена любов,
да бъда там, в твоите очи.
Да бях усмивка - щях да бъда вечно жив,
да грея нежно на твоето лице,
да те водя все напред в мечта красива,
да топля твоето сърце.
Да бях, ала не съм.
Да можех, но не мога.
Ще остана просто сън.
Далеч от теб, обвит във огън.

[/size]

Огънят изгаря....
Искате огън само за малко.... колкото да ви накара да се чувствате живи...
После отново скърбите за водата.... и тогава... убивате нас - огньовете.. пожарите...
Правите ни на пепел и прах

[ilusia]

Аз лично съм чел доста красиви неща написани от теб, така че подкрепям Тони да вземеш да прескочиш тази мрачна вълна и напиши пак нещо, от което да цъфтим.  :p :)

хехехехе :)
Ще цъфнете и ще вържете  :p
Ще напиша - обещавам :)

[ilusia]

Мило, мрачните вълни са твоята стихия.
Прелестно е.  [heart__]

Благодаря ти мило