Един живот – една жена – един смисъл ...

[Don_NUTSO]

Искам да се извиня на всички, съжалявам, че толкова години ви подвеждах и лъгах, че любов има ... че има любов ... страницата беше създадена с любов, от болка любовна ... и преди съм бил нараняван ... и преди, но не така, не по този начин, но винаги съм си казвал – Тя съществува, и я гонех, и Господ заради нея проклинах, но вече се убедих, за което се извинявам, че толкова много хора излъгах – любов няма ... ще направя всичко възможно в най-скоро време да изчезна, да ида някъде където никой не ме познава, където никой не познавам ... с това приключва една неописуема приказка ... може би и с това ще приключи и историята на измамния сайт стих4е.ком ... може би ... наистина не съм искал да ви подведа така ... съжалявам ...

"Вой към сивото, нощно небе...
Тишината на глътки изпита.
Нараненото, диво сърце
по следите на болката скита.
.........
Вой към сивото, нощно небе.
Тишината на глътки изпита.
Ще ти мине, нещастно сърце ..." /гео/

Смешно може би ... това го написах, точно преди да дойда във вас ... така и не го довърших,бях стигнал до запетайката и не издържах, исках да те видя веднага, тръгнах със радост, че ще те видя въпреки този лек страх, мислех и никога да не го публикувам, мислех ...
" ....боли ме много, страх ме е много ... защо ... та нали съм щастлив, нали съм с теб... но откъде ми се довлачи този страх ... мен ли ме е страх или сърцето ми, което обича за последно и завинаги ... може би него ... то самото се страхува да не бъде разкъсано за последно, на парчета и стъпкано и захвърлено в калта, "


Толкова години заблуда и надежди ... просто ако знаете колко боли, когато си чакал човека на живота ти цели 25 години, и накрая се намерите и изживявате приказни моменти, и след всичко изживяно, след всичко казано го видиш да си тръгва казвайки ти "аз не съм всичко" –  гледаш Живота ти да те отминава, да видиш как Живота ти - как те изоставя, просто си тръгва, дори не се обръща ... оставя те в ръцете на нищото подпомагано от болката ... и те те разкъсват ... и така боли, когато си казал неща за първи път на някого, боли когато споделиш нещо несподеляно и да разбереш, че за човека са били просто думи ... просто думи ... колко много и ужасно боли ...  през целия си мизерен живот не бях изпитвал обич такава, през целия си мизерен живот не бях казвал толкова много пъти "обичам те" и то толкова нежно и искренно ...
... боли ме ...
... половината от живота си си чакал човека, с който искаш да споделиш остатъка, с който искаш след години да се крепите ходейки – ръка за ръка, но хванати не вече от любов, а от изнемощялост – от старост, но все пак изпълнени с любов и топлина ръце, ръце – загрубяли от живота, но още крепяща ги онази искренна и невинна любов родена във времената щастливи от прегръдки и целувки ненаситни, и нощи бурни ... ах, сърце, боли ли те – нека, нека да те боли – страдай ...
... и моето "винаги" си дадох, и моето винаги на нея дадох – за първи и последен път – и какво от това, та това е просто една шибана дума, едно глупаво словосъчетание на някакви си думи – но за мен не бе така ... студено ми стана .... студено ми е ... Бяла смърт – ела, чакам те, бъди ти моя, и аз твой ще бъда ... моят смисъл ме изостави, тръгна си, заповядай в хола и вземи остатъците от мен ... за мен смисъл за живот няма ... тръгна си ...
...вече те няма, а те чувствам близо до мен, сякаш ме гледаш пак... целуваш ме! ... днес те имам, утре не. Тръгваш как да те спра, как да те задържа? Господи, гледах я как си тръгва ... болеше ... ужасно болеше – да гледаш как живота си отива, как щастието те изоставя и боли, защото съм безсилен, безсмислен вече ...
Казваш да не тъгувам, да гледам напред... но как ти пак ще се появиш?.... И ето пак заминаваш, а душата ми умира....Как да повярвам, че не ме обичаш и си щастлива далеч от мен, а довчера друго ми казваше ... успокояваше ме .. та нали моята усмивка, моят поглед те радваха, нали каза "ще се справим някак си – дай ми само време, лесно няма да бъде" ... нали ... Години живея за теб, години те чаках, и ти си всичко. Искам да разбереш колко ме боли и как силно те обичам, дано някога някой те обича така както мен ...дано ...  Забрави ме и върви нищо, че ще ме боли, иди при другия нека да те нарани ... едва ли неговото е обич, по-скоро навик и нужда, същото и ти изпитваш, но по дяволите защо след време трябва да го разбереш, тогава вече ще е късно, мен няма да ме има любов моя, няма ... аз си отивам скоро... но знай че даваш смисъл на цял един живот ...
... и как ехтят тези последни думи "Бъди щастлива" – "И ти също", а очите изпълнени със поредните сълзи ... погледите тъжни се срещнаха ... и после само самота ... пътят е вече празен ... пътят е дъкъг, но безсмислен ...

"... душата ми само -
гълъб бял
ще отлети
до небето на нашето
ВЧЕРА,
където още ме обичаше
Ти...
Не съм до теб...
Само споменът те боли." /гео/

... Господи, та нея вече я няма, знаеш ли как боли? Проклет бъди! ... мамка и на болката мръсна ...мамка му ... нея вече я няма, няма и да я има, тя тръгна към своето сигурно щастие ... предложих и живота си, не го прие ... дано поне Бялата да приеме, друго нямам какво да предлагам, душа нямам вече – с дявола я търгувах, сърцето на нея оставих завинаги, едно скапано, мръсно и безчувствено тяло, гънещо се в болезнена агония, пускащо сълзи, но за какво? ... нали аз исках тя да бъде винаги щастлива, усмихната, радостна, весела, засмяна – сега ще бъде ... но защо ме боли ... от самотата може би - егоистично мислене – боли ме защото съм сам, а не се радвам, защото тя отиде към щастието си ... та нали я обичам, тя ще бъде вече може би щастлива ... нали това исках ...

Съжалявам, извини ме за сълзите в моито очи ... не трябваше да ги виждаш, не трябваше да ги усещаш ... сълзи изпълнени с жестока болка ... съжалявам ... очите не помнеха скоро сълзи, но няма и да пуснат повече никога и за никоя ... сълзи ще има само на гроба майчин, но се моля, нека моят бъде пръв ...

... студено е ...
... а колко те обичам, обич такава не съм давал и никога няма вече да дам, от тук нататък сълзи и нещастие ще нося за всеки  ... а така те обичам ... думи търсех, за да ти го кажа, търсех, но всички бяха слаби и си оставаха просто думи ... исках да ти го покажа, исках да ми повярваш, исках ...исках ... исках ... исках да те обичам, исках да се обичаме, да няма АЗ, да няма ТИ, да има НИЕ, да бъда с теб завинаги, до сетния си дъх ... Как ще продължи живота, без твоя поглед, без твоята милувка ... Как? ...
... а как си мечтаех, гуми за колата - пътуване назад напред, та нали ми обеща и в Гърция да ходим, нали ти обещах и в Египет да идем , и до София при Съни ... и огън и вода, и опора и мечта исках да ти бъда, но пак ли само думи, думи събрани в стих ...исках да БЪДА ... исках да бъда всичко за теб, както ти за мен СИ  ... как мечтаех да прекарам живота си с теб, та дори и за изрудчета малки, мисли минаваха ... та нали ми каза, нали ми обеща – "не се притеснявай, щом съм стигнала до тук връщане няма ...", нали ми обеща, аз нали ти повярвах, мамка му ... думи, просто думи ... игра на думи ... след тях само болка и самота ... какво сега ще запълва деня ми? Какво? ... знаеш ли с какво нетърпение чаках да стане 17:30 и да тръгна, да тръгна към теб, обич моя, да те видя, да те погледам и да помълчим ...
"Затичах се и дъхът ми заподскача из дробовете ми, щастието затуптя в главата ми и заискря от очите ми.Цялата радост пазих в себе си през деня и неволно напрягах всеки мускул от тялото си готов да затичам отново, да се сблъскам с въздуха и той самият да се блъска в обвивката ми. Когато я видях просто не се стърпях и се затичах към нея. Тялото ми бе щастливо, очите ми бяха като фарове, дъхът ми бе като гълъб залостен в клетка трептящ нагоре надолу из металния си затвор. Това бе най-щастливият миг от деня, в който всичко от мен искаше просто да излезе и да полети към големия часовник на пощата, не, към светещата табела на съседната сграда или не, още по-високо чак към към небето, да се издигне и да се спусне после върху градския смог , откъдето да наблюдава всички жълти,червени и бели светлинки и да крещя исках с до пръсване пияно от ласки и нежност сърце .... Всички тези чувства избликаха едно след друго , едно през друго, едно върху друго , светваха и изгасваха като неонов надпис и бързо се претопиха в топлата ми прегръдка, която тя сподели с мен, докато напълно изчезнаха абсорбирано до съвършенство от този миг на пресичане.
После всичко продължи по старому, думи, цигарен дим,някаква музика,думи,думи и думи и още много незапалени цигари."

... събудих се ... студено ми е ... дъбудих се от тропане, и в мисълта ми излезна картина – ти излизаше от банята ... и чаках ... чаках вратата да се отвори ... но уви ... сълзите в очите ми отново напират ... ти си причината аз да поискам да се събудя и да се огледам наоколо ... с мисълта за теб си лягах, с мисълта за теб ставах ... самата мисъл, че теб те има, че мога да отворя очи и да те видя ме изпълваше с копнеж ... и с желание да живея... думите ти.. мислите ти... усмивката ... собствената ти мъка дори ... радостите ти ... мечтите ти ... всичко, което си ти, аз го обичам. Обичам те ... и боли ли, боли ... след всичко това, аз съм отново пред чуждите затворени врати, боли това, когато разбрах, дори и това, че мога да чакам и сам да вървя, не значи почти нищо, не струва даже петак ... боли ме ... когато съм просто един пътен знак ... вече отминат ... и почти забравен ...
О, Боже, колко е трудно...  Как да ти обясня, че те обичам? ... да кажа, че  мечтая, събуждайки се всяка сутрин да вдишвам аромата на тялото ти, да виждам как се протягаш и усмихваш, да заравям ръка в меките ти коси, да се допирам до бебешката кожа на страните ти, да галя нежните извивки на гърба ти ...
Плача. Не вярваш ли? Не е важно, не вярвай, та ти за толкова други неща не ми повярва! Тихите сълзи бавно се спускат надолу, оставяйки след себе си малка мокра следа... Какво става с мен?... и пред теб се моля и питам, Господи мили, защо ме дари с такава съдба ...

Ранена вълчица


Вой към сивото, нощно небе...
Тишината на глътки изпита.
Нараненото, диво сърце
по следите на болката скита.

Огън жълт във очите гори.
Свещи гаснат в мъглата от сълзи.
Тя е силна, но...много боли
и ще вие - самотна и бърза.

В най - потайния кът на нощта,
ще притвори очи изтерзани.
Всяка силна вълчица сама
ближе в тъмното своите рани

и се влачи по росни треви,
дива ярост кръвта подлудява.
Във плътта и пулсира, крещи
болка в много висока октава.

Този звук стига звездната вис,
Господ горе за миг се втрещява
и животното - жив антихрист
в този миг даже Той съжалява.

Вой към сивото, нощно небе.
Тишината на глътки изпита.
Ще ти мине, нещастно сърце,
но за него ти вече не питай!
/Гео/

Нали заедно трябваше да го завършим ?????????? Нали ?

[Don_NUTSO]

Тъжно е... тази нощ любов от любов си отива,
но дали някога ще бъде забравена тя...
тъжно е... тази нощ сърцето ми с болка открива,
как обич от обич пие от отворени рани кръвта...
В сълза като кристал огледална, с блясък
заключени са чертите на твоето тъжно лице...
в душата ми- на спомен последният крясък
се оттича на капки в сгърченото от тръпки сърце...
А навън звездите- в нощен блус със тъмнината,
но очите не виждат в него вече красота...
като сапфири безчувствени са зениците в плен на самотата,
в тях вятър бавно навява само скрита в паяжини пустота...
Загледана в порцелановото лице на умиращата луна,
полуотворени виждам пак твоите очи...
по ръката ми от твоята ръка бавно изстива нежна следа,
в сърцето си- твоя съм... СПРИ!
Във всеки лъч усещам на твоите устни нежния допир,
тръпнещи в свенлива наслада... горещи...
във всеки полъх, ръцете ти се разливат по тялото ми като опиум,
горя на клада от запалени свещи...
Дали те обичам и колко- още не зная,
а чувам как шепнат в танц бавен листата само твоето име...
без вина себе си в теб да открия, жадувам накрая,
ако съм грешна, че се плаша да те обичам, моля те, спри ме...


П.П.: Да те познавам е магия, изписваща нашата приказка без край...

[ilusia]

Каквото и да ти кажа , то ще бъде не на място. Каквото и да ти кажа , зная какъв ще бъде твоят отговор.
Но ти си искрен и си истински.... и написа всичко това тук - където може да докосне и нас... и ми го прати.. на мен...за това аз ще ти пратя нещо друго. Нещо истинско.

Какво се казва на някого когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.

Ти обичаш ... ти знаеш ...Но в живота си не можем да даваме нещо което не ни искат Иво...
Ще те боли. Боже колко ще те боли... още дълго време ще ти нагарча...И ще кървиш. От вътре ще се раздираш.
И един ден ще ти мине. Ще се събудиш и в сърцето ти ще е празно. Не пусто... просто празно и малко мрачно .
И ще имаш нужда отново да дадеш. Всичко на някоя. Но моля те мили мои... преди това задай най-простичкият , най-безумно истинският въпрос " Тя иска ли го?"
Няма виновни. Всички сме еднакви. Няма виновни . Ако днес ти кажа , че те обичам до безумие и искам да ти дам всичко мое... Няма да има виновни - ти не си виновен , че не ме обичаш , аз не съм виновна , че те обичам :)
Ето виждаш ли ? Недей да се самонаказваш ... Недей да бягаш .. от себе си няма да избягаш... Никога....

[balrog]

Don_NUTSO, нямах търпение, да изчета всичко, но ще ти кажа само едно - любовта съществува!
Тя е някъде там и ще я намериш...
Може би в даден момен си помислил, че си срещнал подходящата жена или че не можеш да изживееш нещо по-хубаво, но винаги има и по-хубаво... Късмет!

Искам само да ти кажа, да не се отчайваш и да не падаш духом. Винаги боли, но това е живота - винаги ни учи, и когато паднем, не трябва да се предаваме, а просто трябва да се изправим, да изтупаме праха, в който сме се въргаляли и.... да продължим напред.

Не се предавай, Живота продължава!

[Don_NUTSO]

продължава, но сам ... продължава, но без сърце ...

[madelin]

това не е мое, но много ми харесва :
"понякога голямата любов си отива, за да остави надеждата, че един ден ще се върне отново... "

Don_NUTSO, любов наистина има, и тя не е само веднъж в живота..... аз го казвам, защото минах през ада за една любов, в която вярвах до лудост ... любов, която преобърна живота ми и която ми даде много, но и много ми взе ... но тя си отиде за миг и аз не можах да я спра ... болеше, адски много болеше, не знаех коя съм и къде съм ... и аз като теб нямах сърце .... исках да умра и почти успях ... спасиха ме ... за моя радост ... защото сега знам че любовта наистина се връща ... тя се върна при мен ... вярно, с друго име и с друго лице, но се върна ...
аз знам, че никога няма да е същата както предишната, но тя си е пак любов ... просто любов ...

[Eamon]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[$tambeto]

Don_NUTSO,насълзиха ми се очите рано сутринта,но от нещо прочетено до сега не ми се е случвало.Приятел искам само да ти кажа горе главата и да не се отчайваш.Аз си мисля че всеки е роден да бъде щастлив и трябва да си търси щастието колкото и шамари да яде от живота.От прочетеното от теб имам чувството че всичко това е излязло от моята уста,но аз не мога да се изразявам така.По същия начин се чувствам както теб и навярно още много други хора изпитали болката от любовта.Аз си дадох сметка че такава ми е съдбата за сега и се надявам нещо хубаво да ми се случи за напред.Страх ме е да си помисля за друга връзка и искам да срещна своя ангел но знае ли човек дали следващия път няма да се разочарова отново и отново.Горе главата бате,и вярвам че хора като теб ще намерят щастието но добрите хора са наказани да страдат много докато го намерят. [a taka]

[D`Eva]

Който не е губил никога няма да узнае какво е да намериш ... Иво , един ден ще бъдеш намерен и ще намериш завинаги... тогава това сега ще избледнее , както всичко преди него ... Живота ..любовта имат чудното свойство всичко следващо да е неповторимо и най-истинското от истинските

[D`Eva]

НЕ ТЪГУВАЙ

Салис Таджер

Не тъгувай, макар да е тъжно
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли.

И понякога се свива сърцето.
Губят стойност най-скъпи неща
Няма птици! Угасват в небето
светлините. Ще дойде нощта.

Не тъгувай, живота е кратък
Всичко тук е - и пъкъл и рай
Всичко вземай и дай без остатък
работи и обичай до край.

Сбогом слънце! Защо да се лъжем.
И студено е. Падат мъгли.
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.

[Don_NUTSO]

[reeeev]

[eScaPisT]

Радвай се,че си изживял тази приказка, защото има хора, които никога не са имали възможността да усетят,да изпитат тези чувства... Всичко ще бъде  наред  [bunny]

[s_ma6inata]

Приятелю.....разбирам те напълно,защото малко романтици сме останали на тоя свят.Осъзнавам болката ти и съм съпричастен,но искам да ти дам един съвет:
Ако има Любов има и щастие,ако има щастие значи не си живял напразно.Струва си да се бориш за Любовта,колкото и трудно да е.Ако отсреща не ти се отвърне със същото продължаваш напред и търсиш Любовта в друго лице.....срещнеш ли я не я изпускай.
Най-гадното.....и тъпо.....и безмислено нещо е,че любовта зависи и от парите.Просто идва един такъв момент и го разбираш.
Мойта история също не е толкова розова.....нямам материални придобивки,нямам кинти,но обичам и съм обичам от жената,за която винаги съм живял.
Боли от това.....да знаеш,че не може да предложиш нищо.....от това да знаеш момента в които ще ви разделят.
Боли от това.....че за да бъдем заедно в бъдеще,всъщност трябва да сме разделени в настоящето.
Не знам дали ще ме чака,не знам дали ще ми бъде вярна,не знам дали няма да погубя душата и живота си......но ще пробвам,ще се боря.....защото искам Нея и само Нея....искам да бъда щастлив.

[tonnny_bg]

Всичко,което не ни убива,ни прави по-силни!
Няма да те убие тази мъка,няма да и позволиш нали?Напротив ,ще се изправиш по-силен от преди ,защото потъвайки в мъката си ,ще пропуснеш онази,истинската като се появи в живота ти. :)

[Don_NUTSO]

s_ma6inata доста искри хвърчат от думите ти ... но мисля, че не става тук въпрос за пари ... надявам се ....