Хапеш в гръб, като подла змия.
Когато съм разсеяна и толкова наранима.
Когато куп нежни думи ти изшептя,
оказва се, че съм пуснала
в душата си хладната зима.
Събличаш чувствата ми
и се смееш над тях,
а уж си нежен, почти еротичен.
Палиш в кръвта ми огън на страстен грях,
правиш ми се на някой различен,
който уж ме обича и е толкова мил,
че обезоръжена за стотен път ти прощавам.
После излиза , че май съм някакъв крокодил.
С крокодилски сълзи ще плача тази нощ,
защото си го заслужавам.