В пепеливата рокля на вечността...

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, March 02, 2007, 16:15:49 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

DEVIL_IN_HEAVEN

Няма да пиша...
Небето е сиво...
нарисувано толкова пъти
на същия лист...
като ледена стара камина:
щрих върху щрих;
спомен;
белег;
графит...
Пепелище...
а от него излиза
само душата ми -
светлина,
боса и търсеща -
през комина,
яхва вятъра;
отлетя...
Вътре в камината
бавно заспивам,
с вледенени клепачи в студа...
Тук живея
и всъщност... умирам
в пепеливата рокля на вечността...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Gentiana

Съблечи тази рокля!
Та тя никак не ти отива.
Как се скрива буен огън във пепелта?
Само гола ще бъдеш много красива,
после със звездни искрици
ще те облече нощната тъма.
Душата е цвете от кристал самороден,
извайва я цял живот скулптурката Съдба.
Цветовете на дъгата блестят в нея. Сходен
с нейните вибрации вдига чело денят
и отхвърля сивото. Съблича мъглата
и пепелта на вятъра подарява, да я отнесе
там, където мъртвите на почивка се надяват.
Но там още няма място твоето сърце.

[namigG] [a taka]


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ISHTAR75

 [cvetee] БЛАГОДАРЯ ТИ , че пак се появиха твоите стихове !!!
Судьба...всей душой ненавижу тебя.
За все свои беды одну лишь тебя проклинаю, но всё же.
Спасибо за то, что ты мне помогла...
найти тех друзей, которые стали мне жизни дороже.
Тех, кто в вечность ушёл, возвратить я не в силах.
Лишь память их взгляды, улыбки, поступки, мечты сохранила.
И в сердце, на трудную жизнь не смотря, остаётся надежда,
что в будущей жизни я снова увижу потерянных прежде !!!

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: ISHTAR75 on March 02, 2007, 20:23:34 PM
[cvetee] БЛАГОДАРЯ ТИ , че пак се появиха твоите стихове !!!

Появиха се заради хора като теб... И аз ти благодаря за това! [inloveee]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

DEVIL_IN_HEAVEN

#4
Quote from: Gentiana on March 02, 2007, 16:25:00 PM
Съблечи тази рокля!
Та тя никак не ти отива.
Как се скрива буен огън във пепелта?
Само гола ще бъдеш много красива,
после със звездни искрици
ще те облече нощната тъма.
Душата е цвете от кристал самороден,
извайва я цял живот скулптурката Съдба.
Цветовете на дъгата блестят в нея. Сходен
с нейните вибрации вдига чело денят
и отхвърля сивото. Съблича мъглата
и пепелта на вятъра подарява, да я отнесе
там, където мъртвите на почивка се надяват.
Но там още няма място твоето сърце.

[namigG] [a taka]

В сивата пепел заравям ръце,
с боси нозе ще се свия
като камък
под моето сиво небе.
Пепеливо...
В пепелта му се крия...
Тук отколе в студа му седя,
пуснах корени в зимното време:
стара рокля,
стара луна -
стара история,
пак вледенена...
Колко е тихо в моето сиво небе!...
Няма Бог, няма Ангел и Дявол...
а пък аз съм невинно дете:
без тъга
и без спомен...
...само тяло...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

nevuzmojno_sexapilna


tonnny_bg

Магически красив стих. [plqs plqs] :flowers:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: nevuzmojno_sexapilna on March 02, 2007, 21:21:37 PM
приказно е!!!Браво [inlovee]

Благодаря,... имам и други приказки. :p [shame] [inlovee]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Gentiana

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on March 02, 2007, 20:43:43 PM
В сивата пепел заравям ръце,
с боси нозе ще се свия
като камък
под моето сиво небе.
Пепеливо...
В пепелта му се крия...
Тук отколе в студа му седя,
пуснах корени в зимното време:
стара рокля,
стара луна -
стара история,
пак вледенена...
Колко е тихо в моето сиво небе!...
Няма Бог, няма Ангел и Дявол...
а пък аз съм невинно дете:
без тъга
и без спомен...
...само тяло...

но в тялото
кълновете на красотата растат.
Скоро ще разцъфтят
във всички цветове на дъгата.
Излез от камъка,
не е каменен твоят свят.
Това е временна криза на Тъгата.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: tonnny_bg on March 02, 2007, 21:25:13 PM
Магически красив стих. [plqs plqs] :flowers:

[inlovee] Магически благодаря...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: Gentiana on March 02, 2007, 21:29:10 PMно в тялото
кълновете на красотата растат.
Скоро ще разцъфтят
във всички цветове на дъгата.
Излез от камъка,
не е каменен твоят свят.
Това е временна криза на Тъгата.

Криза след криза и после - раздяла...
Обич след обич - тъга...
Нещо си тръгва и нещо остава -
сива камина на стара мечта...
Спя в нея с ледено чувство на огън -
зимен сън в пролетен ден от света...
Малко се стопля и тръгвам отново,
никнат ми чужди, скъсени крила...


[cvetee]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Gentiana

С чужди крила да летиш, си е лудост.
Чака те пропаст, измислен, друг свят.
Ако си жива след туй, ще е чудо.
Стъпки такива те връщат назад.
Пролет в живота ни винаги има,
тя се завръща след всеки провал.
Идва след всяка и най-страшна зима
и е чудесен, съдбовен финал.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vesselin

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

DEVIL_IN_HEAVEN

Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

ISHTAR75

от Gentiana:
Пролет в живота ни винаги има,
тя се завръща след всеки провал.
Идва след всяка и най-страшна зима
и е чудесен, съдбовен финал.

[crying] Защо си толкова тъжна,повярвай на Gentiana,животът е пред теб - само да знаеш колко хубави неща ще ти се случват,ще намериш човека,който ще е до теб за цял живот.Пиши и вярвай в това.... :)
Судьба...всей душой ненавижу тебя.
За все свои беды одну лишь тебя проклинаю, но всё же.
Спасибо за то, что ты мне помогла...
найти тех друзей, которые стали мне жизни дороже.
Тех, кто в вечность ушёл, возвратить я не в силах.
Лишь память их взгляды, улыбки, поступки, мечты сохранила.
И в сердце, на трудную жизнь не смотря, остаётся надежда,
что в будущей жизни я снова увижу потерянных прежде !!!