Без Дългове!...

[{dulgokoska}]

Вземи си всичко, дето си ми дал...
Не искам в никой свят да съм ти длъжна...
Каня вкъщи вятъра, съдрал...
Всички борчове и спомени ненужни...
Той стъпва леко, не е като в книга...
Стихиите си забравил е в бунара...
Да танцуват и чертаят по водата...
Образи на дните ни - оставени...
А също да рисуват ни и нощите...
Онези кратко-дълги черни бездни...
В които се обичахме и мразехме...
В които бяхме верни и неверни...
Върни ми всичко, дето съм ти дала...
Ръцете ми наследство ти дариха...
Устните смениха ти и Края...
Защитите ми, май че те убиха...

Но моля Те, защо да сме си длъжни...
И често да се питаме за другия...
В нощи, по-различни, но все будни...
Наред с измамните безсъници?!...

[phibi]

Но моля Те, защо да сме си длъжни...
И често да се питаме за другия...
В нощи, по-различни, но все будни...
Наред с измамните безсъници?!...

[plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]
Цялото ми харесва, Нел, но тези редове... ме докоснаха особено силно.