Страх ли те е... няма нужда

[vanilla_g]

Страх те е, зная... и мен понякога ме е страх...
Страх ли е очите да парят, когато те няма...
Страх ли е да замлъква всяка струна в мен, разкъсана от самотата без твоите устни...
Страх ли е... да замръзва всяка капка кръв във вените ми, когато нощем без тебе заспивам...
Страх ли е... или обич... чакана дълго... или неусетно получена...
Търсил ли си ме... или аз те намерих... а може би сме се познавали отпреди...
Ти в мене живял си незабележимо и тихо... а аз чак сега те открих...
Страх ли те е... и мен понякога ме е страх...
Но едва ли мога някога да те загубя...
Част от мен си- огнена и вечна...
Част от обич- с неповторимостта си от реалността- далечна...
Но теб май още те е страх, любов...
Не се страхувай... ще съм вечно жива в теб...
В дъха ти ще се раждам... ще умирам върху устните ти меки...
После като феникс от любов в сърцето ти ще се прераждам...
Във вените ти ще пулсирам... в мислите отнети...
Страх ли те е още... мен не ме е страх...
С теб съм... вземи ме... любов да правят душите ни няма да е грях...
Има ли нужда да крещим... Недей, просто с мълчаливи очи мен само гледай...
И впила поглед в очите ти топли, пълни с надежда, аз виждам себе си... открита и нежна...
Не говори... нищо не казвай... думите за пред хората запази...
Нека те погледам... с устни моите устни опазвай... да не се израняват от болка сами...
Ръцете ми дръж в своите топли ръце... открий ме във всяко пулсиране на свойто сърце...
И до болка в тялото ми пожари да палиш... не говори, мълчи... с всяка целувка искам да париш...
Нека немеят устните ми... скрити в целувка между твоите устни...
Нека тръпне кожата ми под допира на твоите ръце...
Нека до забрава се усмихвам, когато виждам само твойто лице...
Още ли искаш да викаш... Викай тогава... Нека целият свят за нас разбере...
Да знаят, че няма обич такава... Викай, крещи, с до пръсване пияно от ласки и нежност сърце...