Просто химера

[burning_acid]

Аз дълго търсих...
някой да намеря.
Ръцете си измръзнали да стопля
на огън чужд от нечия душа.

Аз дълго чаках...
в нечия постеля
любов да срещна,
себе си да разгадая, победя.

Но устните ми
и ръцете бели,
докоснали със пръсти
чуждите души,

оставаха си вечно
побелели
и студ обгръщаше ме
с ледени сълзи.

В леглата чужди,
в световете чужди,
все търсех нежност,
мъничко любов...

И все оттам си
тръгвах наранена -
да ги даде май никой
никога не бе готов...

Какво раздадох,
колко ми остана -
дори не искам
днес да седна и да
преброя.

Живот, любов -
поредната измама!
По дяволите, тя
на въгленче направи
моята душа!

[slan4iceto]

 [heart__] [heart__] [heart__]

[burning_acid]

[heart__] [heart__] [heart__]

Пращам ти много усмивки!  [inloveee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [crying] Ох, как ме трогна!... Много хубаво стихотворение! Съчувствам ти и те разбирам...