Момчето убито от любовта

[NightLove]

Отново е вечер. Отново вали.Като че ли звездите плачат ,защото са видели как поредния нещастник е умрял на пейката в парка, защото неговата любов го е предала. Дърветата стоят мълчаливо, заслушани в трагичната песен на падащите дъждовни капчици. Тъмно е ,нощта е погълнала светлината, така както смъртта - крехкия живот от безжизненото вече тяло. Гъста,червена течност се стича по вкочанените ръце на покойника .Те все още държат едно красиво цвете. Роза с цвета на нощното небе. Лицето му е бледо, безизразно ,с умолителен поглед към звездите .Косата му е черна, късо подстригана. Някога, в тъмните му почти затворени очи е горял пламък ,но с времето той е угаснал ,така, както и желанието му за живот . Но има нещо странно в това лице ....
ТОВА СЪМ АЗ !!!!
Събуждам се... Вечер е , вали. Заставам до прозореца , загледан в отражението си. В стаята ми е мрачно, подтискащо - достойно местенце дори за граф Дракула. Студените капки капят по стъклото и ме натъжават.  Но защо ?! Те ми напомнят за мен самия - отчаян, сам, като всяка капка дъжд , като всяка моя сълза. Но тя ще остане незабелязана, просто още едно допълнение в необятната шир на океана от болка. Затварям очи, съзнавайки безнадежността на всичко , вече нищо няма да бъде както е било преди . Така, както всеки човек знае ,че реката тече само надолу към морето, така и аз разбирам , че и за мен единствен път вече е само този към мойта сърцевина. Ще се затворя там , сам в студа, сам в самотата. Вече няма никой с мен ,няма да има кой да ми подаде ръка, да ме спаси. Остават само спомените , горчивите спомени че някога съм бил щастлив, че някога е имало човек ,който да ми каже : "Обичам те !!!"
Спомняш ли си времето когато бяхме заедно, ръка за ръка под черния воал на нощта ? Можех да се огледам в очите ти . Те бяха така дълбоки, с някакво космическо спокойствие и ми казваха повече, отколкото кървавочервените ти устни ,оформени в неземна усмивка. Вятърът развяваше косата ти в красив лунен танц, а аз те топлех в прегръдката си. Никога няма да забравя милата ти усмивка, твойте милувки в този свят тъй студен и жесток.
Но защо ми причини това ... ? Защо уби живота, душата ми ? Аз щях да ти ги дам. И как можеш да ме молиш да останем приятели ?! Моля те недей ! Само тялото ми остана живо. Вземи го, убий го , но не искай това от мен. Не разбираш ли...от това страдам дори повече.
Истинската любов идва само веднъж и когато си отиде , с нея си отива и живота ти . Казват :"Времето лекува всичко." С това се успокояват наивните хорица ,все още изпълнени с надежда. Но това не е вярно, изпитал ли си веднъж любовта , връщане назад няма. След като си отиде тя оставя болезнена рана , която така и не ще да се затвори. Ако попиташ някого , той ще ти каже ,че тя ще изчезне с времето. Да ама не, защото раната ще зарастне , макар и след много години , но ще остави дълбок белег, под който заспалата болка е готова да се събуди и да те погълне , освен ако преди това не умреш.
Любовта ме остави в сърцето на нощта , да търся пътя към спасението. Път , който ще остане недостижим в земния ми живот. Една сълза се отронва , но не от очите ми , а от кървящата ми душа. Тя плаче за гроба. Иска да се освободи от тежките окови на съдбата.

За бога !!! Та аз съм изживял толкова малко , а се чувствам като грохнал старец. Ако съм останал жив до сега , то със сигурност няма да живея дълго сред агонията , която ме очаква за в бъдеще.
Хрумва ми една ужасяваща идея ...Взимам си черното яке и решавам да отида в парка . На двора виждам любимото си цвете - черна роза.
Отново е вечер. Отново вали. Отново нечия изстрадала душа броди в мрака ... просто едно момче забравено от бога. Звездите плачат , душата плаче . Но ето вече вижда спасението , то е така близо.
-Скоро...- прошепвам аз - много скоро...
А гласът ми се топи в тишината. Продължавам напред , подминавайки всичко - надежда , любов , болка , съжаление , дори ... дори ЖИВОТА.

[...::Mag1::...]

Адски тъжно и красиво .. Много е хубаво,много ми харесва!Браво!!

[ReNKaTa]

Мога да кажа само едно - страхотно е!!!

[ONS]

Адски много ми харесва ! :))

[...::Mag1::...]

Няма начин да не ти  :P

[Dalechen]

Отдавна вече не съм момче , но се чувствам по същия начин.

[DeTe_Ha_Xaoca]

въпреки че в такива моменти на всички ни се иска живота просто да си отиде не трябва защото само заради това че имаме дарбата да изразяваме това което чувстваме толкова въздействащо и красиво не трябва. Браво страхотен разказ силно въздействащ и адски тъжен точно по вкуса ми

[NiksY]

Прекрасно написано... Днес ще е перфектна депресантска вечер - тъжни разкази и стихове, чипс, висока температура, главоболие, проблеми... I love this life...  :-\

[ShotGun]

Адски,ама Адски е красиво..не знам какво друго да кажа  :)

[Gentiana]

Убийствено е,NightLove.
Би било прекрасно, ако не беше толкова тъжно.
Всеки от нас го е изпитвал поне по веднъж.
Жалко, но понякога става така...
И все пак животът трябва да продължи...Защото някъде в него те чака истинската любов, която единствена може да излекува раните завинаги.

[aflame fairy]

невероятно е...браво!!! [plqs plqs]