На по бира

[waitshark]

-Стига бе човек,умори ме с тез неща от каде ги измисляш?От два часа сме тука,а ти не си спрял за секунда.Ники направи учудена физиономия на която дори пет годишно дете след беля би му завидяло.
Радо се разсмя гръмогласно,ама е весело нали?-Ако не бях аз,щеше да си седиш още в онази проклета дупка и да зяпаш телевизора като идиот.И за какво,щото са ти накарнили малко честа,щот някакво момиче те прекарало,щото не му било пукало за теб.Стига,не се мъчи толкоз.Знаеш ли,аз също се чувствам така.Да и мен ме омотаха,но няма да седна да рева.Сега мисл да си прекарвам весело,да се смея като шест годишен хлапак,да гледам момичетата като некво загоряло пуберче и само да се смея на техните реакций.Ще я оставя да диша спокойно,да ходи кадето иска,след няколко дена ще и звънна пак и да видим какво ще стане.Ако реши да се видим ще утидем някаде където не сме ходили,ще се посмеем,ще бъде повече като приятелско излизане.Извинявай ще донесеш ли по една голяма водка с сок ананас за мен и един Beks за тоз хубавец Никито дет е зяпнал кат цъфнала тиква в очите ти?
-Хеи,тва беше гадно Радо,а ти а?Зяпаш и краката като гладно цигане цървулите на баща си.Пффффуууу колко бира ли мога да събера преди да се напикая?Абе радо какво е това,-ники беше събрал пръстите си един до друг с изклучение на палеца и правеше нещо наподобяващо на човка която се отваряше и затваряше но и движеше цялата си ръка от ляво на дясно,а кажи де?Тъкмо надикайки чашата си,Радо  сви рамене и се загледа в сервитиорката небрежно подпряна на бара и чакаща да и налеят поръчката която и беше дал преди малко Радо.Страхотна е мислеше си,крака та и са като на жираф шията,кръстче което да те е страх да пипнеш данего счупиш,дупе като детско барабанче,невероятни гърди нито големи нито малки.А какви меки и сладки изглеждаха устните и само не бе за вярване,беше страхотна а той си мислише само за нея.
-Незнам,Ники какво?-Измънка Радо още загледан в проклетата сервитиорка.
Превивай ки се от смях Ники успя да каже-И аз не знам брат ама то се враща.

[Pu$$iC@t DoLl]

ХеХе Наздраве!!!Браво!  [cheers]

[waitshark]

Това, вече накара Радо да изплюе последната си глътка водка и превивайки се да удари стола.
- Еххх, Никсън виж ко могат да направят двама човека, а? А всеки си мисли, че за да си прекара яко му трябва войска от двадесет човека идиоти, пффф. Напоследък всички са се побъркали, вчера излизам от работа и виждам как двадесет момчета млатят едно. Всички забравиха стария и добър екек, никой вече не иска да излезе едно на едно и да се разберат.Тъкмо надигаше празната чаша, когато чу някои да казва: - Спокойно де, ето я минералната вода. Сервитьорката беше дошла и оставяше тъкмо чашите на масата. Тъкмо канейки се да каже мерси, Ники изтърси: - От таквиз неща ми ръждясват червата на човек слънце, недей така.Няма да искаш пари сега нали? Последното го каза като издокара отново най-невинната си физиономия.Смеейки се,сервитьорката се подпря на стола и рече:
- Момчета, вие сте родени за комици бе, половината заведение се смее на вашите простотии. Приятно ми е, Веси.
Пръв протегна ръка Радо,който вече беше решил да си изкара перфектно вечерта.
- Приятно ми е, аз съм Бетончо Тухлев, ама може и Белята или ако те мързи да го казваш сичко може Радо. Плезейки й се, стисна нежната й ръка. Веси се преви на две, при това представяне, какви ли не типове й се бяха сваляли, но това момче беше изрод до мозъка на костите си. Смешен, забавен, чаровен, малко глуповат на пръв поглед, но с толкова дълбоки очи. Ники вече не остана и той назад:
-Ми аз ко да кажа сега, знаеш ми името, ама нейсе. Искаш ли след работа да пием по нещо другаде, само това обещавам?
-Не губиш време, а Ники, може и без това след трийсет минутки приключвам смияната си.


Ще има продължение.

[waitshark]

Времето, докато Веси приключи работа, Ники и Радо прекараха говорейки за сериозни неща.Радо доразказа жестоката случка на която беше станал свидетел, когато излизаше от работа оня ден, а Ники със замаяна усмивка разказа за проблемите с баба си. Живееше почти сам от дванадесет годишна възраст, майка му бе починала една лятна сутрин докато той си бе на село и замисляше как ще си прекарат заедно времето, когато се завърне. Малко след това неговата баба се бе самопоканила да го гледа.
- Първоначално всичко си вървеше добре Радо, но с всяка година тя започна да оглупява и да ми дърдори едно и също нещо постоянно. Разбираш ли, че това са двеста-триста приказки които се въртят сякаш на развален грамофон?
- Разбирам те, Ники, напълно. Е, готов ли си за една тежка вечер, вечер с много жени и барове, а жребецо?
- Хах, според теб?? Май, вече и двамата сме готови да отскочим до луната, без скафандри, за цветя.
- Да бе да, точно за цветя. На кого да ги дам проклетите цветя, нестават за салата даже. Виж, да свием някоя бутилка от ония зелени човечета по може.
- Хайде момчета, време е да отлитаме, аз свърших. - рече Веси с дяволита усмивка прекъсвайки малкия им заговор.
- Бре, най-накрая. Помислих, че ще се наложи да си записваме ред при теб. Колегата ти изглежда много настоятелен, май не харесва такива смешници като нас, а? - докато го изричаше Радо за пореден път засече бармана, като се опита да направи ехидната физиономия на млад пубер, който току що е свил гаджето на най-големият плейбой на даскалото си.
- Да, прав си Радо, мисли си, че съм му поредната бройка в розовото тефтерче. Лека смяна Любо, дано имате работа.
Къде ще ходим сега всезнайковци? Сбогувайки се с Любо, отново се опита да оправи едно много непокорно кичурче, което бе решило, че иска да виси над лявото й око.
Решиха най-накрая да се разходят малко, докато измислят къде да седнат, пък и времето беше топло. Да, една прекрасна късна пролетна вечер, в която и други бяха избрали разходката преди да се забият в някоя опушена и смрадлива дупка.
- Веси, знаеш ли как се прави коктейл три прасета? - попита Ники, смигайки на Радо, който от своя страна не остана длъжник и уж случайно рече:
- Ако имаш късмет тази вечер ще си направим един.

[Hurto]

хубаво то ама ний кога ще пием бира :)

[waitshark]

-Може,стига да издържите до тогас.-рече усмихната Веси.
Как само ухаеше тя,Ники бе започнал да си представя завършека на вечерта.Дискотека,шум,музика,тела които изливаха и показваха отдавна стаени страсти,после хотела.Хотела можеби щеше да е върха на сладоледа.Тпй,тя и Радо,три тела които щаха да станат едно цяло.Представи си как той е зад нея прегърнал я през кръста и целува бавно гърба й,докато Радо бе пред нея и жадно вкусваше усните й.Прегърнал я от зад бавно галеше гърдите й през сутиена който Радо се опитваше да махне мушнал ръце между тях двамата.
-Жена към мъжа си:
Тоя малкия на снимката виждаш ли го? Ей тука отзад вдясно? Да? Значи, довечера в шест отиваш да го прибереш от детската градина...-През това време Радо продължаваше някак между другото да подържа разговора с едната половина от себеси докато другата подобно на Ники чертаеше сладкия завършек на вечерта.А с поред неговото съзнание тя щеше да представлява-една хотелска стая,която между другото щеше да наеме на бързо в едно хотелче наблизо до клубчето в което бе замислил да отдат.Щяха да се качат,той да отвори вратата(понеже бе замислил да и завърже очите)и бавно да я въведе вътре а после оставяйки я за секунда да запали ароматните свежи и да я положи на огромното легло.Докато все още беше с завързани очи щеше да започне да я целува бавно и страстно.

TO BE CONTINIO

[/b]

[waitshark]

Бавно махаше ярко червената фанелка с която беше Веси,и целуваше началото гърдите й.Прекрасни стегнати и  леко вирнати от все още оставения,но скоро толкова ненужен атрибут наречен сутиен.Прегърна я по силно и леко повдигайки я успя от раз да свали малкото парцалче което криеше двете натежали от страст гърди,едновременно пускайки ръката си надоолу към колана.Неможеше да им устои,просто неможеше да не захапе лвото и зърно нагиздено с малка обичка.

[nevuzmojno_sexapilna]

аууууу страхотен е!!!Изтръпнах...дано да има продължение [nomer edno]

[waitshark]

ЩЕ ИМА

[nevuzmojno_sexapilna]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev]
много тъжнооооооо и красиво.....

[waitshark]

Мерси много,краят трябваше дa e пo- черен, но бързах.