News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Проклинам те Любов, проклинам те

Started by Arwen, February 27, 2007, 17:19:14 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Проклинам те Любов, проклинам те
и теб и всички чувства...
Забравям те Любов, забравям те,
не би ме спряла от тез безумства.

Довиждане Любов, довиждане...
Любов нелепо - страшна.
Махай се Любов, отивай си
виж как стене ми душата...

Върви Любов, иди си!
Аз навеки те забравям...
Не, Любов, не няма смисъл,
в сърцето стомана аз поставям.

Върви Любов, не се обръщай -
крещя безмълвно в мрака.
Проклинам те Любов, проклинам те.
За мен си вече непозната!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Афродита

В света по друга вече аз ще бъда ...
не ще ме спре отново твоя вопъл ...
ще вървя напред ... скала не ще има
от сърцето ми по - твърда ...
душата ми ще бъде само восък топъл ...

Ще плаче и неусетно, за околните, ще страда ...
- ще живея в миналото на един измислен свят ...
ден да дойде ... друг да мине ... ще чака отмаляла ...
но теб не ще допусне
в тайнствения си ... кошмарен ад ...


[inloveee] [bravisimo] [inloveee]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

ackasha

.

Arwen

Quote from: Афродита on February 27, 2007, 17:57:38 PM
В света по друга вече аз ще бъда ...
не ще ме спре отново твоя вопъл ...
ще вървя напред ... скала не ще има
от сърцето ми по - твърда ...
душата ми ще бъде само восък топъл ...

Ще плаче и неусетно, за околните, ще страда ...
- ще живея в миналото на един измислен свят ...
ден да дойде ... друг да мине ... ще чака отмаляла ...
но теб не ще допусне
в тайнствения си ... кошмарен ад ...


[inloveee] [bravisimo] [inloveee]


И точно в този ад, точно в този мой кошмар
тихо безпощадно ще изгарям в плам...
Сама избрах съдбата на самотница..
в чиято участ няма и следа от онази светлата жар...
не ще го има и спасяващия от самотата зов...
И въпреки това проклинам те Любов...

Благодаря ти  [heart__]


Quote from: ackasha on February 27, 2007, 18:22:20 PM
[bravisimo] :flowers: [bravisimo]

благодаря и на тебе от сърце  [inlovee]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

zaiche_f

Чудесен стих.Браво  [cvetee] :flyingkiss: [cvetee]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

solitude

Не я проклинай, а прости, за да дойде нова преродена и красива :) [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...