Питай сърцето...!

[Ilovehim]

Този път няма да пиша в рими...нещо не ми се отдава...
Просто ще кажа: "Обичам те!" - Нима не вярваш?
"Да, обичам те!" - Нима има нещо странно в това?
Тогава питай сърцето, което безумно обича...
Тогава питай главата, която не спира да мисли за теб!
Еми питай душата, която е празна без теб...така й липсваш, а теб те няма! Дори не можеш да го разбереш...не можеш да ме видиш сега, в този момент, какво изпитвам към теб и как се чувствам...
Нима не разбираш?
Еми питай ръцете, така студени, очакващи да те прегърнат...да прегърнат единствения за тях, който може да ги стопли...
Но той е тъй далеч...дори не вярва в мен :( За каква ли ме мисли?-Незнам. А ми се иска да разбера дали и той чувства това което аз чувствам...или за него съм малкото момиче, което не може да бъде с него, защото не е готова за такава връзка....Та той не забелязва, че това малко същество, така красиво и нежно мечтае да види усмивката му!
ДА! Питай устните които толкова силно желаят да се докоснат до твоите и да усетят онази усмивка в която от доста време са влюбени!
Още ли не вярваш, че за мен си всичко в любовта?
Еми питай очите, силно насълзени как мечтаят да виждат твоите отново и отново! Питай ги - те сами ще отговорят, сами ще кажат, че никога преди това не са обичали толкова истински някой! Те сами ще кажат как още от първия път, в който те видяха мечтаят за теб, да виждат твоя поглед, погледа който така властно ги плени!
Не го ли прочиташ когато се вгледаш в тях?
Не виждаш ли, че в тях си само ти - твоят образ грее в тях?
Нима не ти подсказват, колко много те обичам?
Нима не ти подсказват, че сърцето ми е само твое?
Ами погледни в тях и ще разбереш, че от както те познавам мечтая за теб и любовта ти!
Загледай се в тези красиви очи и в тях ще откриеш себе си!
Ще разбереш, че каквото и да направиш, както и да постъпиш аз няма да спра да те обичам, и няма да се откажа от тази любов - нито пък от теб!
Ако се откажа от любовта, която ме кара да чувствам, че живея - как тогава ще съм жива???
Ако загубя тази любов без да го искам, как ще мога да се смея и мечтая? Замислял ли си се? Или мислиш само за себе си?
Ако загубя тази любов не знам какво ще стане с мен - сигурно ще те търся докато не те намеря, ако трябва и цял живот да те търся!
Ще го направя, да! Дори и да не е редно - просто искам да знам, че когато те открия ще бъда с теб и ще ме обичаш както никой не е обичал до сега - не на думи, а със сърцето си!
Е, кажи ми, още ли не вярваш?
Тогава попитай себе си! Запитай сърцето си!
Поне за миг забрави за всичко друго! Затвори очи!
Помисли, помечтай - не е забранено! Намери отговора в себе си!
Дълбоко из душата и сърцето си го потърси!
И виж дали истински обичаш...не заради някакъв интерес, дори не заради самия теб, не защото много ме харесваш или защото така си добре!
Е помисли на спокойствие и бъди сигурен в това което изпитваш, дори и да мислиш, че си сигурен - просто го направи!
Кажи ми, можеш ли да спреш да мислиш за мен?
Можеш ли да спреш да ме желаеш?
Някога би ли спрял да искаш да си с мен?
Можеш ли да ме оставиш, да ме забравиш, да забравиш моите очи, ръцете ми, усмивката ми, да забравиш смеха ми, гласа ми, начина по който се движа, начина по който говоря, по който мисля, можеш ли да забравиш погледа ми, целувките ми, можеш ли да забравиш образа ми, да забравиш сърцето ми, душата ми - можеш ли да ме забравиш?
Можеш ли да ме замениш с друга - дори и тя да е готова за връзка с теб?
Можеш ли да обичаш друга повече от колкото обичаш мен?
Можеш ли да ме намразиш?
Можеш ли да желаеш друга повече от мен?
Кажи ми някога ще можеш ли да направиш всичко това?
Наистина ли ме обичаш...или си мислиш че ме обичаш?
Е питай сърцето и после отново не вярвай.................