Змия

[burning_acid]

Първа идва, първа идва вината...
Тя пълзи като тънка змия.
"Всяко щастие - сякаш ми казва, -
се заплаща със доза тъга."

И целувката нежна
(по устните) на двуострия й език
ме сковава, не мога да
мърдам, цялата съм безпомощен вик.

Нейната жлъчна горчива отрова
се разстила из моите вени.
Не издавам ни звук, няма смисъл...
Само тихичко душата ми стене.

А от вените - право в сърцето -
вината-отрова се настанява.
Като пръстен тънка, змията
обвива врата ми и ме задушава.

Почти бездиханна, за последно си спомням
за блясъка див в едни красиви очи...
за допира на моята до твоята кожа...
за "нещото", което така ни сближи...

Сърцето ми прави последно изтласкване,
но няма кръв, само отрова-вина.
Гръдта се повдига за последно издишване.
И духът ми се разтваря в нощта...

[solitude]

Изходът е един- прошка :). Намери сили и си прости. И токава тя ще си замине. [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

Много е хубаво, мила  :)
но на змиите им извиват вратовете. И с твоята ще се справим  :) [heart__]

[burning_acid]

Благодаря ви от сърце!  [inlovee]
Тя тази змия пълзи около мен още от лятото, но все не успявам да я прогоня...а май ми трябва помощ, за да я убия ...

Но благодаря за куража  [inlovee] [inlovee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Много въздействащо, но лично аз бих го кръстила: "Отрова-Вина" или обратното... Това няма особено значение. Творбата е хубава! :)

[SkitnicaVmoretO]

Браво, мила. Поздрав и от мен  [heart__]

[GaLLeRy]

 [ihuuu] [evala]


Невероятно !

[lamarin]

Браво...... [gentle-fen]