Пеперуди и диви рози

[Gentiana]

Пеперуди и диви рози.
Небето над мислите ми е с розов цвят.
Спи денят, отпуснат в ленива поза.
Тази нощ казват, ще имало звездопад.
Иска ми се да се изгубя в една безкрайна гора
от високи борове, спорещи с птиците в небето.
Там някъде в усоите да намеря дълбока пещера,
в която да си скрия от болката отровна сърцето.
Прилепите ще са в лилаво-черни нюанси
на светлината на откраднат слънчев лъч,
когато Луната затанцува с викториански реверанси
пред вятъра северен - краля на надменната жлъч.
Пеперуди и диви рози с кърваво червени листа-
ложето на уморената ми, плаха нежност.
Когато изпия до дъно горчивата отвара от дива тъга,
претръпнала ще чакам да се случи онова,дето е неизбежно.

[Don_NUTSO]

 [a taka]

[vanilla_g]

Прекрасно е, мила, прекрасно [inloveee]


Пеперуди и диви рози...
Нека се стелят под моите крака.
Ще тъпча, ще мачкам... и какво от това.
Болката на кървави капки се излива в очите
и гори, и стене... и пищи в гърдите.
Пеперуди и диви рози...
Напомнят ми сякаш пъстра и цветна дъга,
а вървя боса през опустяла изгнила гора...

[Gentiana]

[a taka]

[hey sexyy]

[Gentiana]

Прекрасно е, мила, прекрасно [inloveee]


Пеперуди и диви рози...
Нека се стелят под моите крака.
Ще тъпча, ще мачкам... и какво от това.
Болката на кървави капки се излива в очите
и гори, и стене... и пищи в гърдите.
Пеперуди и диви рози...
Напомнят ми сякаш пъстра и цветна дъга,
а вървя боса през опустяла изгнила гора...

Благодаря ти, Гери  :) [inlovee]
Празно е небето
и на изгоряла нива прилича.
Толкова пъти без глас,
сякаш на себе си,
шепнах, че те обичам.
Не чуваш, не искаш,
душата ти е затворена къща,
в която никой никога,
всъщност, отдавна не се завръща.

[Lestat]

 [gentle-fen] отново едно голяяяяяяяяямо БРАВО великолепно е  [plezz]

[Gentiana]

 :) радвам се, че ти е харесало.
Благодаря!

[vanilla_g]

Благодаря ти, Гери  :) [inlovee]
Празно е небето
и на изгоряла нива прилича.
Толкова пъти без глас,
сякаш на себе си,
шепнах, че те обичам.
Не чуваш, не искаш,
душата ти е затворена къща,
в която никой никога,
всъщност, отдавна не се завръща.

И на огнени клади изгарям сърцето...
Вали на капки тъга... раздира небето.
Колко пъти при тебе се връщам,
а вратата затворена все е... тишината пегръщам.
И без да почукам даже си тръгвам,
тебе от себе си бавно изтръгвам.
Нощем пак твоето име чувам на вятърни вопли,
и свита в мрака вече нямам какво да ме топли.
Устните вехнат в безпаметно сиво мълчание,
крещят очите... писък ужасен... безпределно сухо стенание.
Дивите рози гният забравени... заскрежени от студ,
пеперуди от небето падат безжизнени... умираща плът...

[Gentiana]

Ще идвам в съня ти. Но ще бъда неканен гост.
Затова ще те целувам и ще си отивам.
Само в сън се минава през затворена врата.
Само в душата ти чувствата ми не изстиват.
Дивите рози гният и за хербарий вече не стават.
Пеперудите на нежността ми ти отдавна ги заклейми.
Мъртви са и сухи като листа в дълбока есен.Калявам
гордостта си в безразличието ти, но нима от това не боли?

[solitude]

Прекрасно! [evala] [evala] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

Благодаря ти, мила!  [heart__]