Нещо а можеби нищо

[krasimir]

аз не съм
роден поет
но обичам рими
да ги ям като смокини
но за бела
зъб ме заболя
от таз игра
как да продължа
ако неви хареса
това  за звездите
само се усмихнете
и ме извинете
и бързо бързо
го забравете






тиха копринена нощ
се спусна над мене
звездите
тъй нежни и мечтани
една по една,

срамежливо се наредиха
над моята глава,
без да  се
бутат и приреждат
как красиво светят
като хиляди очи
като сребърни сълзи
коя майка
ви роди
целувам и ръка
че ви има
във  нощта.

[Angel Soul]

 :)

[DeTe_Ha_Xaoca]

Това ако не е едно цяло мило мое момче мисля, че на втората част мястото и не е тук а в Стихчета и ако нямаш нищо против искам да го изместя там става ли ??

[krasimir]

не мисля че това което съм написал е нещо красиво.. или някакви нежни слова.. не си заслужава нямам претенции за това.

но ти благодаря
от все  сърце
че си видяла нещо
в тези редове,
написани  така
както пада изведнъж,
топъл летен дъжд
да  измие
моята тъга
от тлеещата ми
душа.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Да измивам тъгата
не знаех, че на това съм
способна,
Хаостът попринцип
създава тъга,
но щом не мислиш
словата си ти за красиви
аз със твойто желание
длъжна съм да се съглася

[krasimir]

няма красота в моята душа,
има кръпки светлина в тази тъмнина.
всеки ден с  нови  очи,
откривай и докосвай света,
с твоята ръка, можеш да разтопиш
айсберг голям колкото луна,
повярвай че имаш сила,
да направиш това със лекота
и знай че си  способна
да промениш света.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Аз това ще го повярвам,
но сама не мога да го сторя
защо не го повярваш същото
и ти.
Думите ти са красиви,
но кажи ми защо не вярваш
в тях кажи.

[krasimir]

ти не си сама, утре до теб ще застане любовта
нека вятърът да те прегръща и целува  полудял.
аз не вярвам вече  в чудеса да ме спасят
не искам думите ми да се удрят у стена
омръзна ми да разбирам този  свят
и  да прощавам всяка вина
как да повярвам в думите красиви
като немога да разчупя стях леда
как кажи ми как ?

[DeTe_Ha_Xaoca]

Лед в сърцето,
с думите не можеш ти да разтопиш
за там дела са нужни скъпи.
Но във всяко ледено сърце,
една искрица жива е и чака,
леда покрай нея да стане вода,
за да пламне и стане голяма искра.
Стига прегрътка една, за да започне
от лед да става вода.
Стига целувка една,
за да стане искрицата голяма искра.  :kissoflove:

[krasimir]

Това което си  написала е така но...  по някога делата са безсилни да докоснат и стигнат до дъното на душата....


тя бе сладък  грях
забранен плод
за мойте ръце
аз се приближих и  подарих
моето   сърце,
в замяна тя го превърна
безчуствено
ледено парче
нито целувка и искра
усеща то сега
погледът ми дори
е вече ледено студен.
сега не мога да обичам
и да мечтая за тази
искра- любовта.
моля се, да я забравя..
как да го направя?

[Magic`Green`eyes]

Добро е, но...

Пак ще чувстваш, в това спор няма.
Времето лекува... само имай вяра.

[krasimir]

то ако загубя и вярата си какво ми устава тогава едно нищо... трябва да скоча през прозореца а живея на първият етаж  и като съм голям кърак най много да си счупя някой крак     
                       [pisna miii]

[DeTe_Ha_Xaoca]

През прозореца недей да скачаш
прекалено много жертви е вземала
любовта, но ако половината от тях
се върнат, вярвай ми живота си ще
изберат.
Недей да мислиш, че единствена
е тя, ти си мъж, света е пълен
със жени, поогледай се и някоя
влюбена девойка под ръка хвани.

[Magic`Green`eyes]

трябва да скоча през прозореца а живея на първият етаж  и като съм голям кърак най много да си счупя някой крак

[smeeh] При мен е същата работа [smeeh]

[krasimir]

как искам някой
да ми подаде ръка
но не заради това
че съм луда глава
и се забърквам постояно
в разни мръсни неща
без да искам това
омръзна ми
да ми казват,
че съм лошо момче
с изгубена душа,
което върви по ръба
и си играе със смъртта
готов в ада да влезе
заради  любовта
не познава страха,
бунтар голям
не обича правила,

живее за мига
готов да се бори
до край.
не искам да се променя
заради света
а света да променя
в който да няма
болка, тъга и  лъжа
и изгубени полумъртви  души.