Повече и от преди

[WarmnesS Of The Soul]

Когато ти спеше, аз си мислех ,че не мога да бъда по щастлива от сега. Когато се събуждаше, си мислех, че ако те обичам повече от това, сърцето ми не ще издържи, ще се пръсне и ще те изгубя. Когато се усмихваше, душата ми трептеше и очите ми блестяха. Погледнех ли в твоите, виждах себе си. Но, една нощ те видях... безмълвен , безжизнен ... безчуствен. Когато те докоснах, ти беше лед, но устните ти все още топли, сякаш молеха ме за последнатата целувка. Целунах те и ти изстина. Усетих как живота те напуска. Виках , бутах те и те прегръщах, ала ти не се събуди. Не знаех още какво да сторя: сгуших се до тебе и заспах с надеждата, че утре ще си жив.
Сега погледна ли към този камък студен и пуст... виждам куп цветя и думите.... "Почивай в мир"! Но, когато нощем пак заспивам, прегърнала твоята снимка, сънувам твоята усмивка, сънувам твоите очи.... Сънувам всички онези дни, в които си мислех, че ако те обичам повече сърцето ми не ще издържи. Но сега когато се събуждам вече знам: обичам те повече и от преди!