News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Не ми спестявай думите от гняв и болка - Скитника & SkitnicaVmoretO

Started by SkitnicaVmoretO, February 25, 2007, 00:48:25 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

SkitnicaVmoretO

Отиваш си немилостив от мене.
Навярно много те боли.
Не ми спестявай думите на гняв и болка.
И просто тъй от мене не върви.
Очите ти са потъмнели от омраза.
Ръцете ми предателски болят.
Не ме докосвай, ядната зараза
се е пропила във измамната ми плът.
Не ми спестявай клетвите и грубите обиди.
Наричай ме със дръзки имена.
Каквото съм заслужила ще го изстрадам.
Във шепи нося своята вина.
Ще гледам отстрани и ще съм малка.
Отиваш си от мен немилостив.
Ще си призная ада, рая.
Не тръгвай просто тъй от мен
невъзмутим и тих.
Не ми спестявай болката
и сълзите на прага.
Не казвай просто сбогом.
Напиши го на стената.
Перото във сърцето ми забий,
че думите след време се забравят,
а с кръв написаното нищо го не трий.


Скитника

С яд ще ти говоря днес...

Грешки си правила. Вярно!
А аз дали съм безгрешен...
А онзи, споменът ярък,
за скандалите с мен, вечни?!

Да, аз съм жестоко наранен...
Защо обаче да мълча?!
Мълчанието в този ден,
поредна грешка е, разбрах...

Със имена желаеш аз да те наричам,
обиди дръзки, аз да сипя,
забравяш май че те обичам,
затуй аз просто гледам тихо...

Заслужила си може би да страдаш...
А аз какво заслужих?!
За грешка двама трябват знаеш,
това живота ме научи...

Не даваш май да те докосвам...
А знаеш ли че аз това желая,
плътта пропита със зараза,
нощем да целувам и да галя...

Не си перфектна,
може би дори ужасна на моменти...
Но винаги омеквам,
когато видя че тук и с мен си ти...

Непоносима,
лоша,
отвратителна,
инат,
безчувствена,
студена,
лигла,
Обаче...
Нежна,
Моя,
Мила,
Истинска,
Красива,
Феерична,
Топла,
Чиста,
Вечна,
В мен,
Моя...

Перото забивам и дръжката чупя...
Нека написаното с кръв не се трие,
Кръвта- твоя и моя,
Грешките виждат се по стената- живот,
там обаче е и онова малкото, което измества стената...
нещо, което ни тласка напред май че Любов... :)


п.п Боби, мерси за страхотното допълнение  :)

aflame fairy

".. Но щом простре ръка душата ти да вземе
Тя в миг ще се смути
всесилникът Живот преварил я навреме -
и ти...отдавна без душа си ти .."

Gentiana

Quote from: SkitnicaVmoretO on February 25, 2007, 00:48:25 AM
Отиваш си немилостив от мене.
Навярно много те боли.
Не ми спестявай думите на гняв и болка.
И просто тъй от мене не върви.
Очите ти са потъмнели от омраза.
Ръцете ми предателски болят.
Не ме докосвай, ядната зараза
се е пропила във измамната ми плът.
Не ми спестявай клетвите и грубите обиди.
Наричай ме със дръзки имена.
Каквото съм заслужила ще го изстрадам.
Във шепи нося своята вина.
Ще гледам отстрани и ще съм малка.
Отиваш си от мен немилостив.
Ще си призная ада, рая.
Не тръгвай просто тъй от мен
невъзмутим и тих.
Не ми спестявай болката
и сълзите на прага.
Не казвай просто сбогом.
Напиши го на стената.
Перото във сърцето ми забий,
че думите след време се забравят,
а с кръв написаното нищо го не трий.

Така че смело го забивай.Нека блика
кръвта ми топла. Тя за теб тече.
Отрови я.Цветът и е различен
и грях, и болка в себе си влече.
Не ми спестявай нищо. По-добре обида,
отколкото мълчание със дъх на лед.
Отхвърляй ме, крещи ми да си ида.
Бъди от всеки път по- гаден и проклет.
Ръцете ми вържи с насмешлив поглед,
в очите ми омразата си с жлъч плисни.
Да ослепея, да се гърча и да плача
но без сълзи. О, Боже, без сълзи!
Отиваш си немилостив от мене.
Но ще се върнеш някой ден , помни!


силно , много силно , радост моя  :)
как само ми отговаря на черното настроение  [lol] [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

А ти отново ме допълваш идеално. ПОне си признаваме вината, за разлика от мъжкото съсловие  [lol]   [I love you]  [I love you] [I love you]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

phibi

Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



solitude


DeTe_Ha_Xaoca

Quote from: Gentiana on February 25, 2007, 02:11:32 AM
Quote from: SkitnicaVmoretO on February 25, 2007, 00:48:25 AM
Отиваш си немилостив от мене.
Навярно много те боли.
Не ми спестявай думите на гняв и болка.
И просто тъй от мене не върви.
Очите ти са потъмнели от омраза.
Ръцете ми предателски болят.
Не ме докосвай, ядната зараза
се е пропила във измамната ми плът.
Не ми спестявай клетвите и грубите обиди.
Наричай ме със дръзки имена.
Каквото съм заслужила ще го изстрадам.
Във шепи нося своята вина.
Ще гледам отстрани и ще съм малка.
Отиваш си от мен немилостив.
Ще си призная ада, рая.
Не тръгвай просто тъй от мен
невъзмутим и тих.
Не ми спестявай болката
и сълзите на прага.
Не казвай просто сбогом.
Напиши го на стената.
Перото във сърцето ми забий,
че думите след време се забравят,
а с кръв написаното нищо го не трий.

Така че смело го забивай.Нека блика
кръвта ми топла. Тя за теб тече.
Отрови я.Цветът и е различен
и грях, и болка в себе си влече.
Не ми спестявай нищо. По-добре обида,
отколкото мълчание със дъх на лед.
Отхвърляй ме, крещи ми да си ида.
Бъди от всеки път по- гаден и проклет.
Ръцете ми вържи с насмешлив поглед,
в очите ми омразата си с жлъч плисни.
Да ослепея, да се гърча и да плача
но без сълзи. О, Боже, без сълзи!
Отиваш си немилостив от мене.
Но ще се върнеш някой ден , помни!

Забий ми ножа, във сърцето.
После пък отрова ми сипи.
Кажи ми всичко, що ти пречи,
не си отивай, тъй безмълвен,
спри се, НЕКА МЕ БОЛИ!
Сълзите да те върнат, няма.
Грехът е повече от мен,
не ми мълчи, не си отивай,
тъй безмилостен и тих,
остани, мъчи ме,  НЕКА МЕ БОЛИ!


Мога единствено да ви подкрепя :) [inlovee]
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

SkitnicaVmoretO

Мег, мерси за разкошния стих миличка  [inlovee]

SkitnicaVmoretO

solitude, phibi, aflame fairy  мерси и на вас прекрасни  :)

DeTe_Ha_Xaoca

Красивите стихове раждат красиви стихове  [inlovee]
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

SkitnicaVmoretO

Така е, нали. Наистина се допулваме чудесно  :p  :)

DeTe_Ha_Xaoca

You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Скитникът

ЗА 4-ката става... Миличка мерси че ме послуша и ми изпълни молбата и извинявай за грубото нахълтване в твоя стих... ЩЕ черпя бира/кафе/кола/водка/ракия/много целувки/нежност/усмивки/уиски/ шегички като се видим :)
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

zaiche_f

Прекрасни сте.Невероятен дует.Браво и на двамата  [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...