изгубена красота

[burning_acid]

"Някога" така далечно време ми се струва
и много грешки и обиди има днес във мен.
Поглеждам в стария албум със снимки, а
оттам ме гледа някой с поглед озарен.

Това момиче, със чаровната усмивка -
нима била съм аз това?...
Сега погледна ли се в огледалото над мивката -
и виждам само пустота...

Отдавна са отминали приятелства, забравени
във някоя отминала година.
Отдавна съм прежалила любовите, завършили
на пейка в градската градина.

Мечти, копнежи и очаквания
отдавна на прашец съм стрила.
Каквото и когото да съм търсила,
така и никога не съм открила.

Дори напред да ходя, често ми се струва
че все назад отивам...
Около мен минават хора, но аз всъщност
бледи сенки в тях откривам...

Понякога проблясва в мен искрица
с желание за по-добър живот.
Но тя обречена е, като малка птица,
да се удави в бързотечния потоп

от мъка, болка и страдание,
които даже аз не знам къде побирам.
И все пак случва се, макар и рядко,
изгубената красота в мен някой да намира...

[angel4e_f]

 [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[burning_acid]

[inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

Благодаря ти  [inlovee]  Стихчето определено отговаря на настроението ми в момента...

[solitude]

Аз определено я виждам тази красота, а сигурна съм че и други има като мене :).
Чудесен стих отново! [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]