Да откраднеш себе си

[BLUE_ROSE]

Има мисли взети назаем. Свят от който трябва да откраднеш себе си. Времето е течение от което трябва да избягаш. Пътищата ни често отвеждат в посоки без смисъл. Не е редно нещата да се случват. Трябва да ги правим.
Да владееш малко или много ситуацията... Всеки може да върви надолу, а това ли е най-добрата и единствена посока...
Реките са нещо временно и променливо, ако утре пресъхнат ще останеш ли там?!
Съмнението в нещо води до истина. Ако тази истина съм аз, защо не ми е дадено да го знам. Има ли начин да вървя към теб и в същото време да греша?! Едва ли.
Понякога се сблъскваш и с различното. Но като че ли сме склонни да вярваме само на познатото. Ако отвъд познатото обаче видим частица от различното се наричаме и оптимисти. Не е оптимизъм. Чисто и просто открехване за възможното. Искаш ли тази вечер да гледаш някой стар филм?!?
Или искаш да се разходиш с един човек под звездите и да чуеш нещо, което не чу в съня си?!
Всичко на този свят е възможно, ако сам си го позволиш.

[mariana_fairy]

Хубаво е когато видиш мислите на един поет в проза...Един философски текст за това, кои сме и какви можем да бъдем...за съмнението, различието, сбъдването, реалността...Хареса ми :)

[SimonaShtonova]

Много ми хареса  [plqs plqs]

[tonnny_bg]

Да откриеш себе си в това забързано ежедневие ,си е подвиг.Но направиш ли го, си станал по -човек от преди.

[BLUE_ROSE]