Нашата зима

[Bonita]

Навин вали...навън е зима...хлад пронизва и душата ми тъй безжизнена и сломена...
Господи..толкова е красиво......посягам с пръсти към перленият сняг,но той се топи
и след секунди той се разтапя и ръката ми остава празна...също както душата ми...
Зимата е като любовта ни...не можахме да я задържим,а посегнехме ли към нея тя
се стопяваше...но беше красива...
Хиляди хора сега наблюдават през прозореца мъничките ,красиви снежинки и се наслаждават на красотата им..
както се наслаждаваха и на нашата любов...
Колко жалко...притварям очи,но бялата чистота блести срещу мен...изкушавам се да погледна пак...отново и отново...
Толкова е красиво...
Сега осъзнавам нуждата да виждам цялата тази незабравима картина по-често..напомня ми за теб...за нас...
Никога не се бях замисляла за тази красота...ледена,недосегаема,изпълнена с блясък...
Помня миналата зима ...държахме се за ръце и лудеехме по бялите улици като малки деца...а когато устните ни се допираха целувахме снежинките...
Тичахме...падахме и ставахме...бяхме заедно,за да преодоляваме всеки един тъкъв удар и в живота...
но последният път не успяхме...
Сега отново ще мълча с надеждата ,че и ти помниш нашата Зима...Да...красиво е...

[Dalechen]

Това ме пренася в хубавите дни преди няколко години ... беше същото и при нас.