От вчера паднала е капка кръв

[ilusia]

От вчера паднала е капка кръв ,
на студеният асфалт. Целува го
сякаш в майчина гръд пеленаче впило е
крехки устни - сплотени - разрив на
тези каменни блокове - заледени.

Целува детето улицата студена ,
а гледам го аз - леко смутена.
Колко лесно било е да правиш на прах,
достойнства чувства... блага да превръщаш в грях ,
сякаш художничка изкусна рисува кървави цветя ,
на жаргонно улична светлина .

Жигосана ходи леката жена - заплюта , обругана...
не разбира детето сега , че майка му е смешна повлекана.
Но тази жена... тайнствена и крехка жадуваща за топлота ,
нима е само плюнка вехта , попиваща на асфалта кръвта ?
И впива пак просяка престарял устни в бордюра така зажаднял ,
за майчина гръд и ласки отнети....бедните ... те живеят за дребни монети
и солу изпълняват на тежки , убийствени сонети