Дете

[burning_acid]

Аз чувам немия ти ропот
срещу абсурдните порядки на жената
която преди 11 години те е дарила с живот

В ненадейна истерия тя помита
всичко детско в теб
и те кара да се чувстваш безполезна и лоша -
като малка треска в(ъв) окото,
от която боли и те хваща яд...

Виковете й те докарват до сълзи
и не знаеш къде да сложиш ръцете си...
А аз се питам какво ли се случва
в главата на малко дете,
недоумяващо възрастния...

Накрая помитащата виелица
на яда на родителя отминава.
И ти оставаш на средата на стаята,
свила ръцете си на юмручета
и стиснала зъби...

А аз ти се радвам, дете!...
Особено когато ми казваш
че тя не може нищо да ти направи...
Защото все още помня тази детска смелост!
желанието за живот и свобода...
което само (?) децата притежават

Накрая утихваш в яда си
и слагаш главичка в ръце,
а огромните сълзи се стичат
безмълвно по бузите...

Аз те обхващам цяла в прегръдките си
(за мен ти все още си малка)
и тихо прошепвам сестрински думи...
"Тя просто не разбира и не знае, дете.
Тя е така безпомощна в яда си!
Но ще ти мине..."
Така ти говоря аз за нашата майка,
докато сълзите ти бавно капят
и оставят голямо петно върху блузата ми...

[solitude]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]