Петнадесет минути

[Gentiana]

Мракът се разтваря като ветрило
пред черните очи на испанска mujer.
Ронят се звезди от косите и сини.
Няма те, да ми прошепнеш пак ma cher.
Петнайсет минути са скъсаният мост помежду ни.
Гърбът ти се разтваря в тъмното като ароматен дим,
чувствам дъха ти, замайващ като старо вино...
Ще можем ли тази нощ с теб да заспим?
Нещо исках май да ти кажа,
но открадна го новолунието.
Няма да ми го върне, но ти си знаеш и сам...
думите, които ги ражда безумието
да те обичам-без свяст, без pardon и срам.
Сънувай устните ми- разцъфващи бледи рози,
шепотът нежен на хартийка от бонбон-
шоколадова сладост, усмивка на мимоза.
Сънувай. Заглуши на сърцето копнежния стон.

[burning_acid]

о Гео, винаги разказваш едни увлекателни истории, които ме пренасят за миг (че и повече) на друго място...
благодаря за непрестанното вдъхновение, което си ми (и сигурна съм, не само на мен)  [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Gentiana]

Радвам се, че мога да те пренеса на някое по-хубаво място  :)
Какво бихме правили без полета на въображението си, който може да отнесе навсякъде "сакатите"  [lol] ни тела?!
А нощите са такива едни тайнствени и омайни музи  [lol], грехота е да не им се поддадеш.
[I love you]

[dodic]

Твоите музи са определено тайствени и омайни, затова и стиховете ти са такива.
Омайват от раз и те държат в плен дълго.
Хареса ми онази шоколадова нишка в стиха ти  :)
"шепотът нежен на хартийка от бонбон-
шоколадова сладост, усмивка на мимоза."


Поздрави Genti. :)

[Gentiana]

Благодаря ти, Додик  :)
И ти пожелавам цялата ти нощ да е шоколадова.
Пък и не само тази  [namigggg] [a taka]