Ние не трябва да се обичаме

Started by Arwen, February 17, 2007, 20:59:54 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Сред хаоса на ежедневието сиво,
сред измислените ни спомени
забравила съм аз дните предишни.
Спомням си само моите лъжи, така излишни...

За кратко само бяхме луди...
Всичко свърши някак си като по чудо...
Сега се гледаме с... нежност ли е това в очите?!
Но, моля те, нека се разминем мълчешком...

Не, не трябва да се обичаме!
Не, не си спомняй нашите нощи...
Помни болката, помни лъжите ми!
Не ме гледай с надежда... ние не трябва да се обичаме!

Любовта наранява, не помниш ли?!
Любовта ослепява, забрави ли?!

Не, моля те, не ме докосвай...
Не, не... не ми припомняй...
Остави ме тук, в студения ми свят!
Иди си! При друга потърси своя бряг...

Не, това не са сълзи... аз не мога да плача...
Не, не протягам онемяла ръце...
Омразата със себе си влача...
Мили, аз нямам сърце...

Иди си! Бъди щастлив с друга.
Аз не мога вече да обичам!
Светът егоизмът си ми врече
и изгубената ми душа на студ обрече!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...