Сподели моята умора

Started by Gentiana, February 16, 2007, 23:15:44 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Сподели моята умора
Уморих се...
И ти си уморен.
Молекула студен въздух
в косите ти се заплита.
Закачлив е вятърът,
танцуващ между теб и мен.
Той винаги идва, когато си иска.
За позволение не пита.
Когато ме гледаш,
събуждам
противоречиви чувства в теб-
като опера, възпяваща
драматични страсти.
Хем боли глава,
хем до сълзи си впечатлен.
Иска ти се да си тръгнеш,
но не ти е подвластно.
Уморих се,
мое нежно дете,
мой древен замък на викинг.
Понякога съм луда,
понякога - не...
Но винаги за теб
любовта ми ще блика.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

meteor

Няма да се уморя твоите стихове да чета.
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

burning_acid

Quote from: meteor on February 16, 2007, 23:24:43 PM
Няма да се уморя твоите стихове да чета.

Нито пък аз!  [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

Gentiana

Това изключително ме радва и ласкае, мила  :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

val_kardanov

#5
да, древен замък на викинг,стои си,
тайнствен е най-вече ,а и е непознат,
ако искаш остани, ако искаш - иди си,
той, замъкът е виждал и пир, но е виждал и глад,
и вятърът понякога тревожи стените надломени,
но не когато си иска, а когато го приемат,
студените камъни пазят ревностно спомени,
от онези чаровни, в които искриците греят,
а мрачното чувство, се трупа отвън,
от ярост крещи и от злоба клокочи,
но викинг е свикнал, и него използва,
на мечтите умрели за надгробните плочи ...

"Ако в чая въздъхнат горчиви треви и потръпне червената риза на клена, иде време за горест, иде мраз несъмнено... А сърцето на лятото още кърви..."

Gentiana

Древният замък...
по стените му диви рози се вият.
Тръните пазят кървавочервения цвят.
Тук- там има и бели и много невинни.
За нежните облаци замъкът не е непознат.
Щом ме каниш, оставам,
макар , че мислите ти не знаят
дали ме искаш, стиска ли ти такъв странен гост.
С черна магия ще накарам стените твърди да ми пеят,
към съкровените ти чувства ще прехвърля метален мост.
Колко студени камъни под пръстите ми горещи греят,
превърнати във въглени, светещи с пламък чист.
Вятърът укротен като непокорно дете сладко се смее.
Душата на викинга е моят неизписан още лист.

:)


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

solitude

 [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Jane

Неуморна... Истинска.. Гео... [heart__]

Под сълзите на есенните листа...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.