Daydreaming

[burning_acid]

Последна лекция
преди да тръгна към вкъщи
с последния възможен автобус
(ако приемем, че има място, което да е вкъщи...)

Професорът с(ъс) бялата коса
и дълги пръсти, треперещи от старост,
ме гледа право в(ъв) очите
и се опитва да намери там разбиране...

А аз усърдно кимам с(ъс) глава
и давам вид, че в мислите ми има физика,
която той с(ъс) радост преподава...

Но аз не лъжа, че го слушам
(и никога не съм обичала лъжата);
аз просто го оставям да си мисли
че ми е тъй безкрайно интересно...
...а мислите ми всъщност се надбягват и витаят:
първо из стаята, а после из университета,
накрая литват вън...

При Камен бряг и при морето;
при Яна, с която дълго ще сме разделени,
но ще обичам все така сърдечно;
и при сестра ми в София,
която сигурно се тъпче с шоколад
и все пак си остава винаги невероятно слаба...

Накрая просто не успявам да ги задържа
и мислите ми литват надалече...

Към Франция и белите стени на Sacré Coeur;
към последния етаж на всеизвестната желязна кула
и към бекрайните картини на Le Louvre...
Към трите дни, прекарани с(ъс) теб в Париж,
когато бяхме за последно влюбени и близки...

А после се насочват към страната
на Малката русалка и на северните приказки за таласъми.
Към Дания, в която заобичах
живота на сама жена
и преоткрих отново дългите разходки
сама, покрай безбройни езера с(ъс) лебеди и лодки...

И кой ли знае докъде щяха да стигнат
мислите ми, потопени в блянове и спомени,
ако не беше свършил този час по физика...
И косите на професора с(ъс) цвят на сняг,
и топлият му, бащински поглед,
не бяха ме върнали към реалността в малката стая,
препълнена със студенти...

Може би мислите ми щяха,
след дълго пътешествие из красотите на света,
отново да ме отведат при теб...
...При твоите очи, и вечните шеги,
понякога необяснимата самоувереност
с които ме плени
в едно незабравимо лято...

И щях да сложа в шепите си своето лице,
внезапно наводнено от безпомощни сълзи,
защото аз така и не разбрах
кога приключи всичко
и защо не пожела дори да кажеш "сбогом"...

Добре че има лекции по физика,
които да ме карат да мечтая
и да са все пак кратки
дотолкова, че да не ми остане време
да се присетя пак за теб
и за това, което някога наричахме любов...



~ на М.

П.П.: съжалявам че е толкова дълго и никак не прилича на стих... [shame] Ако модераторите решите, че не му е тук мястото, моля да го преместите в друг раздел  [inlovee]

[meteor]

За тези красиви мечти няма друг раздел, така както сърцето не може да се раздели, понякога не може да прости и не може с мечтите да се раздели.

[burning_acid]

За тези красиви мечти няма друг раздел, така както сърцето не може да се раздели, понякога не може да прости и не може с мечтите да се раздели.

Благодаря, meteor!  [cvetee] Винаги ме подкрепяш ...  [inlovee] Благодаря!