Лунната светлина, процеждаща се през пръстите ти

Started by Gentiana, February 16, 2007, 20:16:37 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Ръката ти...
с разперените пръсти.
През тях процеждаща се
лунна светлина
от бледия прозорец
без завеси
и капеща в(ъв) моята душа.
Очите ти...
затворени копнежно.
Под тежките клепачи -
моят лик.
Дим ароматен.
Фея много нежна.
От тази нежност
във кръвта ти - вик.
Ще съблека
реалните ти догми,
задръжките,
страха ти
и гнева.
Ти в тялото ми облечи се -
пълнолунно.
Душата слей
с(ъс) моята душа.
И устните ти да мълчат.
Недей! Не искам...
да се поддавам
на жестоки правила,
които казват,
че това е невъзможно,
че няма начин
да се сбъдне любовта!
Това ще кажат
утрините ранни
и утрешните тежки
нощи... Дни.
Ще ни отричат.
Ще ни късат на парцали.
Ще ни пилеят като пясък.
Ще боли.
Но тази нощ...
Дари ми я!-
Красива.
По-гъста от сироп -
любовна нощ,
в която толкова съм
близка. И щастлива.
Ти знаеш сам,
че с мен не можеш
да си лош.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

black embrace_f


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

val_kardanov

ръката ти с разперените пръсти,
през тях аз виждам слънце,не луна,
и както еретикът се не кръсти,
така и аз не виждам във любов вина,
любов е истинско, а не измислено събитие,
и казвам чувствата си аз пред този свят,
не искам да живея под прикритие,
и да се радвам на откраднат аромат,
да чакам погледа ти,скрит във тъмна ниша,
да разгадавам скритите слова,
да вдишвам аз това, което някой пък издиша,
е? да се радвам ли на всичкото това?
такива чувства не пораждат красота,
мираж са, сред пустиня и пейзажът е трагичен ,
ще чакам да заспиш и във съня,
да се надяваме живот ще е  различен ...
"Ако в чая въздъхнат горчиви треви и потръпне червената риза на клена, иде време за горест, иде мраз несъмнено... А сърцето на лятото още кърви..."

Gentiana

Слънцето в косите ти заплита
крехък лъч, разсипващ светлина.
Не е грях без жлъч да ме обичаш-
денем, нощем, винаги...Съдба.
Анонимните въпроси дотежават,
хапе ароматът от откраднати цветя.
От сълзите мокрещи петна остават,
чупи се премръзнала от студ душа.
Ти не чакай. Не гадай. Какво пък-
смело отмини. Зад ъгъла завий.
Пак бъди си ей такъв- все опък
и съмненията в себе си убий.
Радвай се на светлината, на усмивка
в нечии премрежени от страст очи.
И когато аз заспя,в безпаметна почивка,
измъкни се и вратата здраво заключи
.





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vesselin

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] Хубаво е когато прочетеш красив стих.Аз още съм в шок след като прочетох победителите от конкурса на "Буквите"и то от последните четири години.Тук във форума има къде ,къде по- кадърни поети и в това съм абсолютно сигурен!.
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vesselin

Това не е някаква празна похвала.Не може хора които не знаят как се пише поезия и не спазват елементарни граматични правила да се наричат поети.
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Gentiana

Eх, Веси...какво ли не е възможно в този луд наш живот.
Няма смисъл да се възмущаваш, всеки прави това, което му се позволява  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

meteor

Обявявам се в пълна подкрепа с мнението на Веско. За Gentiana каквото и да се каже ще бъде малко и недостатъчно. Специални поздрави от мен и на коляновия вал за това, което е написал.  :)
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

val_kardanov

карданов ве мойто момче, карданов /предава въртелив момент към някаква част от механизма/ ..... ех оспамихме хубавата тема ....
"Ако в чая въздъхнат горчиви треви и потръпне червената риза на клена, иде време за горест, иде мраз несъмнено... А сърцето на лятото още кърви..."

meteor

Мотовилката ти пречи да усетиш хумора и сърказма. Все пак това, което си написал е много - добро. Дано само Gentiana да не се разсърди , че ще ядем шамари. Но тя е добричка и ще ни прости за нашите грешки.  [inloveee]
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Gentiana

При такъв елитен екип от джентълмени под стиха ми, как да ви се разсърдя  [lol]
Говорете си...
Мъже...  [lol] [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

val_kardanov

ние я наричаме вече биела :) по-европейски звучи .... а иначе тя биелата е основният проблем в живота на мъжете ...с тези възвратно-постъпателни движения ...
"Ако в чая въздъхнат горчиви треви и потръпне червената риза на клена, иде време за горест, иде мраз несъмнено... А сърцето на лятото още кърви..."