Бита на един призрак

Started by extina_talks, February 15, 2007, 11:35:08 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

extina_talks

На черен хълм мрачен замък,
По-безжизнен и от камък,
Без човешка радост или мъка
Мъртва плът там някаде си щъка.
Беше бледо сиво-синьото  лице
С вяло тяло, по-леко от перце,
Обитава тихо, ходи по стени,
На трона се доволно настани.
Трон от изгнили черепи и кости
Е сувенир от отминалите гости.
А царят-дух, целият във слух,
                              от години пости.
С гости и без кости, без значение
Господарят си намира развлечение.
През свободното си време
Призрак никога не дреме,
Да стряска да кряска е новото му хоби,
Във двореца без придворни или роби.

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
...А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила

I`Hate`you

 [smeeh] [smeeh] хаххахаха..мн яко:)
Всичко е по-леко в Pop choc формат...