Амнистия ..

[ilusia]

Амнистия ..

Осъдената ми душа ти праща молба ,
молба за амнистия...
Осъдената ми душа пее без глас ,
песен за малко лудост и малко бяс.

Осъдената ми душа , нощем плаче и скимти ,
и върху студеният камък се влачи и гори ...
Осъдената ми душа раздира плътта си сама ,
дере я жестоко със стоманена кама.

Осъдената ми душа - вижда слънцето , ала едва...
Осъдената ми душа... те моли за Амнистия.
Тя...душата...те обича. Аз ? Не мисля !
С разума отричам те безумно..
но врича ти се тя в небе безлунно.

Осъдената ми душа се мята и крещи ,
в земните недра и в дън гори ...
Осъдената ми душа плаче с ледени сълзи ,
защото обича те, уви !

Осъдената ми душа нощем пътува към далечни страни ,
където може и лети... Осъдената ми душа е всичко онова ,
което ума жестоко отрича... Осъдена без съд на самота ,
в безумна илюзия се врича... Защото проклетата ми душа те обича !

Осъдената ми душа...Боже колко на мене прилича ,
не иска да признае на деня... колко всъшност те обича ,
и моли и плаче , беснее със глас а пред тебе отново
няма съм аз !