Омразата наричам Любов...

[angel4e_f]

Ръцете ти-по хладни са от вятър.
Лицето ти-сковано в лъжа.
Очите ти-не са онези,дето бяха.
А нозете ти се връщат у дома.

Защо си идваш?В този дом не искам да те има,
върви си,ти не си човека,които аз обичах!
Аз съм друга,ти си друг-
хайде,махай се...защо си тук?!

Нима усетил си че топлината ми ти липсва?
Нали без мене можеше,а виж какво излиза..!?
Какво очакваш?Пак при тебе да с върна?
Нима забрави,че думите си не потъпквам..?

Аз си тръгнах толкова отдавна...
Същата да бъда никога не мога...
Сега съм зла.И някак си коварна...
Върви си,преди да си усетил моята реална злоба!

Обичам те,но някак си по втори начин.
Сега,когато мразя всъщност май обичам.
Чувството любов отдавна го забравих-
с името ОМРАЗА го наричам!

[vesselin]

Чудесно написан стих! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[angel4e_f]

мерси! [inlovee]

[Изгонена_от_Рая]

Даам,понякога така се получава за съжаление...НЕВЕРЕОЯТНО Е! [inlovee]

[Pu$$iC@t DoLl]

Даам,понякога така се получава за съжаление...НЕВЕРЕОЯТНО Е! [inlovee]

Така си е...!
А стихчето е страшно! Поздравления!!!  [inlovee]

[angel4e_f]

Ей сладурани направо нямам сумичко..мн съм ви благодарна [inlovee]