История...

Started by Lucky, February 10, 2007, 12:20:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Lucky

Хайде сега.. всеки разказва какво му се е случило... кое го радва или кое го  натъжава.. и следващия пише някъкво стихче за неговата историйка, която предишния разказва.. и после споделя своето настроение.. :) Дано да ви хареса играта... надявам се, че я разбрахте

Eamon

Quote from: Lucky on February 10, 2007, 12:20:03 PM
Хайде сега.. всеки разказва какво му се е случило... кое го радва или кое го  натъжава.. и следващия пише някъкво стихче за неговата историйка, която предишния разказва.. и после споделя своето настроение.. :) Дано да ви хареса играта... надявам се, че я разбрахте

Беше преди околко 1 година и малко.. когато се запознах с нея, вярно нямаше как да съм с нея.. защото си имаше приятел, тъгувах..страдах...болеше ме, защото се обичахме а нямаше как да сме заедно.. но сега след всички препиядствия най-накрая сме заедно.. какво по хубаво от това.. :) щастлив съм.. а това е нещо за което мечтаех от година и половина.. :)
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Deskata123

Времето минаваше толкова бавно,толкова мъчително,
страдах,а ти беше с него...измина година...
обичах те брез цялото време,а ти бе с него...
Знаеш ли..не ми пука миналото си е минало
важното е само,че сега с теб сме заедно [gentle-fen]


Тои сега е с нея и аз страдам само по него...никои не може да ме разведри,защото тои не е щастлив с мен а с нея
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

Lucky

Quote from: Deskata123 on February 10, 2007, 12:39:33 PM
Времето минаваше толкова бавно,толкова мъчително,
страдах,а ти беше с него...измина година...
обичах те брез цялото време,а ти бе с него...
Знаеш ли..не ми пука миналото си е минало
важното е само,че сега с теб сме заедно [gentle-fen]


Тои сега е с нея и аз страдам само по него...никои не може да ме разведри,защото тои не е щастлив с мен а с нея

Имаш почти като моята историйка...

Ти не можеш щастлив да си с мен...
Тя е по-добрата в това отновение...
Аз те търся и те чакам всеки ден..
Обичаш я, а мен гледаш със презрение...
Незнам защо изобщо ме боли за теб...
Та ти отдавна си ми само навик...
Признай си, че само аз топя в теб този лед...
С която и да си... ще искам тебе само...

:arrow: Бяхме се разделили... след това пак се събрахме.. точно 5 дни бяхме заедно и пак се разделихме.. скарахме се.. сега е с друга и ми звъни да ми се извинява.. но аз се правя на луда... Обаче много го обичам  [confused]

Deskata123

Беше с друга,но ти го простих,
позволих ти да се върнеш
защото болката ме понизяваше..
Точно след пет дни интересът ти
към мен отмина......Върна се пак при нея ти
не знаеш колко много ме боли...
Телефона пак звъни...виждам,че си ти ,
но знаи няма аз да ти простя въпреки,
че неземнои много те обичам.. [confused]



                                :arrow:Сега отново съм щастлива...но аз нещастите не напълно..искам ти да си до мен..и повярваи всеки ден...ВИНАГИ ДО МЕН
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

lovesnoopdogg666

Сега щастлива съм,не напълно,но щастлива,
отдавна бях забравила какво е,
бях скитница,самодива,
скърбяща,4е изгубих нещо мое,
изгубих част от сърце то си,изгубих,сега съм в плен...
искам само отново ти да си до мен
ВСЯКА НОЩ И ВСЕКИ ДЕН!!!!!!

Ам,моята история.....харесах си едно момче,без усилия го свалих(елементарно Лотсън)  [lol] и бяхме заедно 9 месеца.....обичах го,той също ме обичаше,но заминах на селото ми и бяхме доста далечко,пък и ми се обадиха и ми казаха едни глупости за него и се скарахме,като се върнах-още си го обичках-го молих,молих го пак да бъде мой,той се съгласи,след което след 2,3 дни ме захвърли като вече захабена изтривалка и сега.....той е с друга......тя ми се водеше приятелка.....аз съм сама,все още леко го обичам,но никога не бих му простила....единствения проблем е....немога да си харесам друг.....това е моята история общо взето...
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

maimunkaaa

Красива съм , да !
За всяко момче съм мечта !
Прелъстих те толкова лесно аз ,
в сърцето ти влязох за по - малко от час !
Живота ни коренно се промени .
Обичахме се безкрайно аз и ти !
На всички правихме напук
и всичко давахме един за друг !
Но винаги ще се намери някой с неговите лъжи
и ще направи всичко възможно да ни раздели !
Така и стана , далеч от мен си ти !
Не мога да гледам вече твойте красиви очи !
С друга си сега ...
А ми се пишеше приятелка !
Не отричам ...
Все още те обичам !
Копнея за твойте ръце
и твоето ангелско лице !
Ще дойде ден , ще съжаляваш !
За мен отново пак душата си ще даваш .
Но не бих ти простила вече !
От мене стой далече !
Нея ти избра
и с мен се подигра !
Но имам аз голям проблем .
Не мога да те изтръгна аз от мен !
Други целувам , но е различно !
Това за мен не беше типично !
Сърца разбивах ... Бях дете ...
Сега аз съм с празни ръце и с разбито сърце !









Моята история е следната ...
Преди време срещнах едно момче , което страшно много обикнах ! Той е на 80 - 90 км от мен , но се виждаме през почивните дни и поддържаме връзка по интернет . Много хора ме мислят за луда , че съм тръгнала с човек , с който се виждаме не много често , но не ме интересува . Искам да съм с него , държа на него и предпочитам него пред всички ! Стига ми само това , че се обичаме [inlovee]
Истинското приятелство идва тогава, когато мълчанието между двама души е приятно.

XpacTa_lavista

Вървях си по пътя асфалтов разбит,
във джоба-документи, пари и кибрит...
На рамото-раница тежка, обемна,
не чувствах я даже за миг по-проблемна...

Защото до точката стигнах със ход,
начертан със моливче-изкусния бод...
Умора не чувствах изобщо тогаз,
пък спинкал бях само половин-един час...

И ето: откри се ликът лъчезарен
на слънце, надежда, любов и на вяра...
Тогава, незнайно от де излезна
от окото-едничка, човешка сълза...
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

I_Lov3_Him_Eternally

#8
Щом не мога вече тебе да обичам,
щом нищо сме нямали, нищо не искам,
няма вече на кой да се вричам,
но аз те обичам дори понякога да отричам!
Ти стоиш от страни и знам, че не смееш да питаш
за мен, за цялото това време ...
Спокойно живея ... продължавай да се скиташ!
Знам нея търсиш, знам какво искаш ...
Ако можеше само да видиш през цялото това време
колко те обичах и колко плачех за теб!
Ще си останеш драма за мен, ще се връщам назад
нищо, че ти отдавна спря да го правиш за мен!
 

Моята история ... миналата година началото на септември започнах да излизам с едно момче, не кое да е, а най-добрия приятел на по-големия ми брат! Което се оказа проблем в последствие ... така де той тъкмо беше приключил връзка, не му беше трудно да ме свали тъй като явно се нуждаеше от момиче! Много бързо си допаднахме, тръгнахме на 3тата среща излизахме не повече от семица, но имах много проблеми с наще и брат ми и в крайна сметка след една караница с брат ми взех решението да се разделим! След 2 дена усетих, че не е нормално да рева денонощно, говорих с него и го помолих да се съберем, той отказа, тъй като вече почвахме годината (той учеше в Плевен, аз си уча в Габрово), а той определено не искаше връзка от разстояние ... и така аз се задълбочих в драмата и още карам така ... мислех си, че всичко е отминало, но не е, всеки път щом го чуя или нещо свързано с него ... просто отново се натъжавам и така ...той си продължава живота, преди поне си писахме, сега дори и това не става, не знам може би брат ми му е казал да стои на страна след като видя какво става с мен, но аз отдавна нямам никакви надежди, просто съм тъжна и много го обичам!   [reevvv]
wanna fall from the stars.. straight into your arms..

lepidopteria


КАК се живее с такава обида?!
Никой не пита, никой не знае.
Допуснах от страх за теб да си идеш,
А всъщност, всъщност,това не желаех.

Обичах те много, но пък допуснах
Други хора да влизат в нашия свят
И влака житейски с тебе изпуснах,
А връщане, връщане няма назад...

Как много боли - боли ме за тебе
За мечтите ни като пясъчни кули
И нося те още – дълбоко скрит в мене
И плача, и чакам те още... не чу ли?!

Всички имаме по една история – преди много години (около 10) срещнах мъжа на живота си. Той беше красив, синеок, висок, мъжкар... Пет години деляхме живота си, но те бяха кошмарни. Много хора (родители) се намесиха в отношенията ни – разделяха ни религии, приятели, задължения, снобарство... И аз се уморих – от лъжи, от преструвки, от скандали, от суета... Предадох се и съжалявам... Сега, малко повече от 5 години по-късно, все още изтръпвам при мисълта за него, все още го сънувам. Сега се чуваме чат-пат, пишем си чат-пат, обичаме се чат-пат... Разделени сме, не се виждаме. Ттой има свое семейство, а аз – мое. Не бива да рушим живота си повече (накъде ли повече?!), но не бива и да лъжем половинките си и затова само скришом разменяме някоя дума. Днес сме в един и същи град, почти на миг разстояние, но то е огромно и не преодолимо...

Elektrika

Беше отдавна, когато те срещнах
живота си да споделя със теб реших.
В продължение на 5 години те усещах,
че бяха кошмарни да скрия не бих.
Толкова много неща и хора ни разделяха
със своите злини по нас сякаш стреляха.
Ти беше толкова красив
и внесе цвят в моя живот сив.
Любувах се на твоите сини очи,
незнаех, че без теб така ще боли.
Изморих се аз от толкова лъжи,
от толкова преструвки и скандали вече ми тежи.
Предадох се и съжалявам много за това!
Защо ли загърбихме така любовта?!
Все още при мисълта за теб треперя,
но друг мъж успях да намеря.
Сънувам те аз всяка нощ,
боли това все едно режат ме с нож.
От време на време се чуваме, пишем си и се обичаме,
но сме разделени, неможем да се виждаме.
Ти имаш семейство, имам свое и аз,
но трябва ли да лъжем както всички така и нас?!
Сега живеем толкова близо, но това е тъга,
защотото се обичаме безкрайно, а невъзможна е любовта!

Запознах се с него преди 2 години...и някак си на шега тръгнах с него.. Тогава не изпитвах нищо към него, не го и харесвах даже! Но, когато той ме остави и не каза нищо осъзнах, че го обичам безкрайно много... След като скъса с мен бяхме няколко пъти заедно, но за по вечер... Всеки път си мислех, че се е променил и че може нещо отново да пламне, но на следващия ден той беше като непознат ... не ме поглеждаше дори... Всеки ден го виждам и сърцето ми се разбушува, а той сякаш не ме забелязва даже, все едно съм някоя, която всеки ден вижда за първи път ..... Въпреки всичко това аз все още го обичам и въпреки че съм се мъчила да го забравя не се получава ....
Някъде по пътя си да падам и да ставам пак на ранина ... просто искам сама да те изстрадам, за да зная твоята цена!

GLaMoUr

Омръзна ми след всяка нощ да бъда сутрешната непозната...
Но с какво да те заплаша..?
Че не искам да те виждам...та нали все това ми е в главата...

Та аз дори не те харесвах..Как всичко тъй се преобърна?
От раняващата - станах жертва,
от безчувствена, във влюбена хлапачка се превърнах...

Времето, прекарано с теб, не значеше нищо,
а днес бих продала всичко - само за няколко дни...
Ей така, просто на шега се влюбих,
Но съвсем реално ме боли...

И не искам само нощи...
И дни, в които да се разминаваме като за първи път...
Искам да те имам тук след "снощи"...
Искам те и днес и утре и всеки следващ път...


:arrow: Ето и моята история - Запознахме се преди около 5 години. Няколко месеца след това осъзнах, че той е мъжът на моя живот. Имаше някои фактори, които ни разделяха, като например - беше много добър приятел на тогавашното ми гадже (което всъщност ни запозна)...Страняхме известно време, ноо любовта не търпи прегради и може би около 7-8 месеца след запознанството ни - бяхме вече заедно. И така... четвърта година. Не сме от онея влюбени, дето непрестанно крещят на света, че се обичат, просто знаем, че не можем един без друг, въпреки че честичко си спорим. Но се обичаме и това е напълно достатъчно...
Да вървим все така дълги нощи и дни,
покрай много Слънца, покрай много Луни,
за да можем да кажем в най-последния ден :
Аз бях винаги с Теб и Ти винаги с Мен!

ASSTONIA

И ето край! Циркът свърши
намерих те намери ме и ти
някой може би се мръщи
но щастливи сме сега нали?
Сигурно на някой навредихме
може бие плакал във нощта
но нали това целихме
да открием щастието в любовта!!!
И понеже рядко май го казвам
сега ще изкрещя на глас
ОБИЧМ ТЕ и ще го доказвам
с всеки ден и всеки час!!!

ASSTONIA

мммм забравих моята история...
Аз пък заминавам за Англия вече бях две години там и се върнах в милата родина но след не много време...разбрах че предпочитам да остарея другаде..много жалко но факт! и сега чакам ..броя дните до полета