Сънувах...

[Gentiana]

Сънувах брезички с зелени листа,
през клонки Луната блестеше-
голяма и кръгла, красива Луна,
небето в лилаво цъфтеше.

В кръвта ми горчеше безкрайна тъга,
не знаех какво ме убива.
Със нежни ръце ме прегърна нощта,
прошепна ми "Още си жива"...

По диви поляни поведе ме тя,
край извор по-чист от сълзица.
Наплисках се с тази студена вода,
душата превърна се в птица.

И волна и смела напусна ме тя,
в плътта ми  и беше май тясно.
В небето безкрайно, без жал, отлетя,
не ще се завърне е ясно...

Събуждам се...Нещо във мене боли,
главата ми пръска се. Стена...
Сънувах ли-вчера обиди ме ти
и после какво с мене стана?

[Magic`Green`eyes]

душата превърна се в птица.

да, но тя ще се върне на своя "бряг" :)

[Gentiana]

Мислиш ли? [think]

[reinbow]

[not fair] в началото ми стана толкова хубаво от прекрасния ти сън, после изведнъж нещо ме стегна там вътре... Толкова красиво описание, с такава тъжна същност... Ти наистина умееш да съчетаваш крайностите в прекрасни произведения, но искам да вярвам, че  тя тнаистина ще се върне... Повярвай...

[Gentiana]

О, скъпа, нали знаеш че съм малко извратена [намиг].Това ми е любимото - да заливам красивите картинки с тъга.Нещо като източна кухня- с пикантен сладко-кисел вкус. [smile2]
Извинявай , ако пак съм те разстроила... [shame] [shame] [shame]

[Magic`Green`eyes]

Мислиш ли? [think]

Хей, я да се разберем :)
За твоята 'птица' няма друг бряг, за това тя ще се върне на 'суша'. В това няма съмнение и си мисля, че вече си го разбрала. :)

[lili_li]

http://www.youtube.com/watch?v=JH4QCv6Bwh8&feature=player_embedded      [heart__]

[Gentiana]

[heart__]