Не винаги времето лекува

[angel4e_f]

-Ани,отвори..моля те,Ани..Ехо...Крещеше майка й...Ани!!!
Но никой не чуваше.От стаята й кънтеше само песента "МY IMMORTAL" ,която носеше на Ани хиляди спомени и до болка й беше позната.Минаха се 6 месеца откакто се случи нелепата катастрофа,в кяото загинаха приятелят й Алекс,Мая(най-добрата й приятелка) и Нико(Нейния приятел)... все още сънуваше всичко и се питаше защо остана само ТЯ..ЗАщО?За да бъде сама ?!Без никой..и да я боли..?Помнеше всичко...всяка секунда,всеки миг..да,помнеше...нощем се будеше от кошмари и имаше страх от съня...Имаше всичко,което можеше да иска един човек...Хубава кола,макър да беше само на 17,пари,живееше в огромна къща..Беше весело момиче,душата на цялата компания,с дълги руси коси ,сякаш слънчевите лъчи се бяха събрали в тях,сини очи,в които се оглеждаше сякаш небето...Едни такива весели..изпълнени с щастие...Но не...сега те бяха скрити под черните торбички,появили се от безсънни нощи и безброй сълзи...А тръпчинките,които имаше...все се показваха,породени от нежния и смях..смях на радост...не...това не беше онова момиче..
-These wounds won't seem to heal ,This pain is just too real,There's just too much that time cannot erase...-се чуваше в тъмнината...всяка вечер...всеки ден...по всяко време...
Дните си минаваха,а в Ани болката сякаш нарастваше...все повече...имаше хиляди приятели,но разбира се,бяха фалшиви..понеже беше богата хората все гледаха да имат изгода от нея..
Една вечер както си лежеше и слушаше така нараняващата я песен,заспа...Санува сън...
"Мило,здравей"-беше Алекс..
"Миличко,ти си...наистина си ти...от кога те чакам да дойдеш...Боже,колко те обичам...липсваш ми...толкова съм самотна...Ела ме вземи...моля те..."
"Не,не,принцесо...ти трябва да живееш..заради мен,заради Мая,двамата те пазим и те гледаме отгоре..."
"Мила,ти си прекрасен човек.Недей да проваляш живота си...трябва да се оттърсиш от депресията..Стига си страдала,ние сме с теб и винаги ще бъдем в сърцето.."-каза й Мая
"Но толкова ми липсвате...Аз...не мога без вас...толкова ми е трудно...мразя дните,които минават без вие да бъдате до мен,моля ви,вземете ме,за да бъдем отново ние читеримата...заедно,както винаги..."-промълви Ани...
"Времето ни изтича...ние,трябва да вървим...Ела да те целуна,принцесо.."-каза й Алекс...-"Ела"...
И Ани протегна ръката си..да го прегърне и да усети устните му отново...Но не..В този миг Алекс и Мая изчезнаха зад някаква бяла светлина...
Ани се събуди...Цялата беше в сълзи...Обляна беше в тях....Беше и толкова студено..
"Просто сън ли беше"си мислеше..-"Просто сън ли..?Те искт да живея...да бъда както преди..Дължа им го...Макър,че няма да бъда истинска...Аз..ще опитам...Не заради себе си...заради тях.."
На други ден стана...Облече се,взе ключовете за колата си и излезе.Отиде в "тяхното кафене"..Там цялата компания се събираше...Все имаше някой...
Влезе.
-АНИ!МАЦКА,КАК СИ?!-провикна се Ели,скачайки от стола-Ей,миличка,как си...Добре,надявам се.
-Ам..да..може да се каже..Ти сама ли си..?-попита момичето.
-ЕЕ,как сама..чакам тайфата...Без теб всичкоо ни беше толкоз скучно...
И двете замълчаха.Знаеха за какво става въпрос.
Братата отново се отвори.
-ООО АНИНЦЕ..Ко стаа..Ау..как ни липсваше...Как си бе,слънце..?-попита я Деси.
-ок съм,вие как сте..?-попита останалите.
-Миии малко на кафенце и такам..
Седнаха на сапарето и започнаха да си говорят.Припомняха си хубавото детство...смееха се,но на Ани й беше някка празно.
-Я виж ти кой бил тук...Как си бе,Ани..-попита я Жоро,които туко що влизаше с другите момчета от компанията.
-Как да съм,добре съм..Забавляваме се-помъчи се да скрие тъгата си тя.
-АА радвам се много :) Липсваше ни ,сладкиш ..
-И вие на мен..-на сила каза Ани,защото всъщност единствените,които й липсваха вече никога нямаше да бъдат до нея.

:arrow: Следва продължение

[ToHuTy]

чакаме го [inlovee]

[Ledeno_stydena]

Интересно :) :)

чакаме го [inlovee]

Дам,и то с нетърпение

[angel4e_f]

ммм айде по-късно ще го напиша.Помислих че няма интерес и за твам се забавих :)

[angel4e_f]

Ани стоя там около два часа.Смееше се,но личеше че не беше щастлива,ай останалите виждаха това в нея.
-Слънце,ела с мен за малко.-каза й Ели.
Двете станаха от масата и отидоха до тоалетната.
-Какво ти е,мила?-попита загрижено Ели.
-Нищо,виж колко съм си добре.-опита се да излъже Ани.
-Мхм..не,не си добре,даже изобщо...Виж,моля те,продължи напред.Не мога да те гледам така,мила...Ти знаеш,че Мая ми беше сестра и беше всичко за мен...абсолютно..само нея имах...Но знам,че тя би искала да бъда щастлива,както и ти...Алекс също...Зная колко нелепо стана всичко,но те...
-Да,да,знам...никога няма да се върнат..-прекъсна я Ани ,докато сълза се търкаляше по нежната й бяла кожа..-Но..липсват ми много...Опитвам се да продължа..-вече плачеше наистина момичето.
-Мила..-каза й Ели през сълзи.-Те ще са ни винаги ей тук-и тя посочи сърцето си-винаги ще са с нас.
-Ахам..да...но моля те,ела да излезем понеже..-Ани усещаше как отново ще заплаче и този път нямаше да спре.
-Ок..но ми обещай,че пак ще се върне онова момиче,което всички толкова обичахме-помоли я Ели.
-Ще опитам..обещавам.-каза Ани и излязоха.
Седнаха отново на сапарето и продължиха разговорите си за живота и всичко останало.
-Ей,аз си тръгвам...Нещо ми се спинка,ай се уморих ...Някой иска ли да го закарам?-попита Ани.
-Ами ако може да ме хвърлиш до нас?-попита Крис-Колата ми е у дома,а пеша не ми се ходи,все пак близо живеем.
-Ок,няма проблеми.Хайде да тръгваме.-каза му Ани.
Крис стана.Той беше висок,красив,със зелени очи и черна коса.Мургав,здрав...Беше футболист.Направо момчето мечта.Взе си якето,облече се,платиха и излязоха от заведението.
-Айде качвай се :)-каза му Ани.
-Ама обещаваш да казаш бавно,нали :)-усмихна се чаровно той.
-Ахам...обещавам...-отвърна му Ани.
Пуснаха музика и тръгнаха.
-Анинце,виж ти нали вече преодоля всичко...-попита момчето.
-Ами,ако кажа ДА ше те излъжа...ама се оправям доло горе.
-Аз отдавна те харесвам,нали знаеш..Въпреки че Алекс ми беше приятел.
-Виж ти си чудесен,но..Не искам връзка ....-каза му вежливо тя.
-Да,да,знам...а приятелство искаш ли :)-отново се усмихна той.
-Да,разбира се.кой би отказал да има такъв пиятел като теб.-каза Ани.
И преди да се усетят вече се намираха пред дома на Крис.
-Чао,Ани и мерси,че ме докара.Айде до вечерта.-каза й той.
-Няма защо да ми благодариш,Крис...нали за това са приятелите.-отвърна му тя.-До довечера.
И потегли.
След 5мин вече си търсеше ключовете за входната врата.Не ги намери."Оффф,пак съм ги оставила в колата"-помисли си тя.Позвъня на вратата,за да и отворят.
-Госпожице,здравейте-отговори й домашната помощница на семейството.
-Здрасти,Мери-каза Ани-как си?
-Ами добре,благодаря,а вие?
-И аз такам..айде качвам се горе,че ми се спи и ще си почина малко.Чао за сега.
-Чао,госпожице.
-И..Мери..Махни тези вежливости.Викай ми по име.-отговори Ани с усмивка.
-Добре,Ани...-каза й тя.
Ани се качи в стаята си и лега на леглото,като разбира се слушаше песента "МY IMMORTAL" .Разплака се,което никак не я учуди,защото колкото и добре да изглеждаше не беше така.Все още беше в оази черна дупка,от която не мислеше че може да излезе .И така се унесе...в мисли и заспа.
Момичето се събуди.Беше тел-а й.
-Ало,мацка как си..надявам се по-добре..?-попита Ели.
-Ами да...-каза Ани заспало.
-Ти да не спинкаш-попита момичето.
-Ми малко бях задремала...
-Какво ще правим довечера?-попита Ели.
-Кажете вие.Ако искате пак в Iceberg-a да се чакаме.-предложи Ани.
-Ок.Айде в 8 сме там.BYE за сега и много цунки,миличка.
-Bye...-и затвори.
Заспаотново,но нямаше и 15 мин и тела пак извъня.
"Оффф,проклет тел.Писна ми"-каза си АНи.
-Да?-вдигна Ани.
-Как си..?-отвърна непознат мъжки глас.
-Кой е...?!-попита Ани.
-Няма значение.Наблюдавам те.-каза Гласът и затвори.
Ани не се уплаши.Сигурно някой си правеше шеги,както обикновенно.
Стана и видя,че часът е 7.Започна да се оправя.Изкъпа се,сложи си малко гласнц,начупи си косата и излезе.
Стигана кафенето и влезе.
-Оооо,айде бе слънце мислех,че ни забрави-каза й Ели.
-Е как бе миличка,как ще те забравя.Няма ли да ме запознаеш с новия ти приятел-попита Ани.
-Това е Вио.Айде запознайте се-каза й момичето.
-Приятно ми е-отвърна Ани.-И се дръж добре с нея,понеже ще има бой..хах-усмихна се тя.
Разговаряха увлечено и си говореха отново за мода,дрехи и тн..Тел-а на Ани пак звънна,този път беше майка й.
-Кажи,мамо.-каза момичето.
-С баща ти ще отсъстваме утре вечер,казвам ти сега за да си поканиш приятели и приятелки у дома ,за да не бъдеш сама.-отвърна майка й.
-Ахахм.Ок.Пак ли работа?-попита Ани.
-Ами трябва да видим как е станал хотела.Нали помниш..Този новия,дето строим.
-АААА,да,добре тогава.Чао за сега.
-Чао мила.-каза майка й и затвори.
-Хора,утре сме у нас.Ще има купон.Нашите няма да ги има.Ама без глупости.И не казвайте на никой.Само нашата компания искам да бъдем.-каза Ани,като знаеше,че точно това трябва да направи,за да не мисли за Мая и Алекс,понеже със сигурност отново щеше да изпадне в депресия,а помнеше обещанието ис към тях.

:arrow: Следва продължение

[ToHuTy]

 [inlovee]

[poliii]

А продължението....... [inlovee]

[Shady^]

да да да искаме продължение, че е много увлекателно  :p

[angel4e_f]

след малко ще го напиша [lol]

[angel4e_f]

На другия ден Ани се събуди.Беше въодушевена от предстоящия купон.Стана,изми се,и слезе доло да закусва.
-Добро утро,мамо-каза Ани и целуна майка си.-Здравей тате.-каза тя.
-Здравей,мила.Как спа?-попита майка й.
-Ми добре,мамо...Вие кога тръгвате?
-Ами след мъничко...Само да си допием кафето...-отвърна майката на Ани.
-Добре.-отвърна момичето и отпи от сока си.
Така седяха мълчеливо околко 10 мин,докато се хранеха.
-Мила,ние тръгваме.-каза баща й.
-Добре,тате.-каза Ани и целуна родителите си за довиждане.
-Ииии...мила...умната.-с доверие каза майка й.
-Ахм,мам...Няма проблем :) -усмихна се чаровно тя.
-Тръгваме..Алис,хайде ще закъснеем.-Провикна се бащата на Ани от колата.
-Чао,мамо,чао тате-каза момичето.
-Ще се видим скоро-каза майка й и затвори вратата.
Ани се качи в стаята си..облегна се на дивана и загледа телевизия.Неусетно заспа.Сънува отново странен сън.
-Мило,здравей.Внимавай тази вечер.Ще се случи лошо нещо.Пази се,стой далеч от хората.-каза й Алекс.
-Внимавай,Ани-повтори Мая.-Внимавай много!
-Ам ко ми говорите,смисал нещо лошо ще се случи ли..?Ама вие нали ще дойдете ...Мило?!-каза Ани,но съня вече бе свършил.
Събуди се.Беше тел-а й.Алармата за събуждане по-точно.Часът беше 19:00,а в 20:00 щеше да пристигне тайфата(уж само тя).Ани се изкъпа,оправи си косата,гримира се леко,облече новата си пола заедно с едно любимо потниче и слезе доло.
-Мери,днес у нас ще дойдат няколко приятели,вземи си почивка.Виждам колко си уморена.
-Ще се оправш,нали...?-попита я Мери.
-Разбира се..-каза Ани и се усмихна.
-Тръгвам тогава.Весело прекарване.
-Благодаря ти.Лека вечер,Мери.
-До утре ,Ани-каза Мери и тръгна.

П.П Ох нещо ми я нама музата бе [confused] Скоро ще дойде продължението обещавам!

[Lucky]

Много е хубавооооо не искам да има лошо нещо  [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reeeev]

[ToHuTy]

дам .. започва да става интересно .. чакаме продължението [inlovee]

[angel4e_f]

Стана 20:00 и на вратата се позвъня.
-Айде бе хора,от кога ви чакам!-усмихна се Ани на Ели и Деси и ги покани да влязат.
-Хах е как бе мацка от кога ни чакаш,нали каза 20:00 и ние сме точни..както винаги..-отвърна й Ели.
-Айде влизайте,настанявайте се удобно..нали сте си у дома :) -им каза тя.-Сега трябва и другите да дойдат.-И в този момент звънна званеца.
-Тук ли е купона..това ли е къщата на Ани-попитаха някакви непознати момчета.
-Да..-отвърна очудено момичето.
-Ем,няма ли да ни поканиш..-каза единия.
-Ахм..влизайте :) -отвърна тя.
Всички се настаниха по диваните,сипаха си  алкохола,запалиха цигари,а Ани през 2мин ставаше,за да отваря вратата.
-Абе Ани,ко стаа бе слънце...малее колкко народ се исипа..-отвърна Деси
-Да,вярно е,а уж щаяхме да сме си само ние..-промълви момичето.-Интересно ми е кой е раздухал новината.
-Мииии нззз...много хора може да са.
-Ахм..офф чакай че пак се звани..-каза Ани и стана да отвори.
Погледна се в голямоо огледало,намиращо се в средата на голямата зала и отвори.
-ЕЕ,айде бе хора...вижте ко стана тук..-каза Ани на Крис-не мога да седна за 1 мин :)
-Малии..ужас..-каза Крис и огледа..-Абе Ани ела при мен за малко.
-Ели,мило сипи ми малко водчица..ей ся идвам.-каза Ани и се запъти към Крис докато си поправяше път през "данскинга".


Охх леле вобще не мога да го напиша нещо..нямам муза бе хорааа [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
айде тея дни ще се опитам да напая нещУ...

[ToHuTy]

мога да ти помогна ако искаш .. пиши ми ЛС .. ако искаш де