Ще се събудиш сутринта...

[Devil`s Bride]

Ще се събудиш сутринта...
ще усетиш полъха на свойта самота...
"Боже, тъй студен...
как бих дал всичко Тя да е до мен..."

Кафето изстинало ще отпиваш с жалост...
Помниш ли я Нея... нямаше я тази отмалялост...
"И ако можех за последно, само миг да я прегърна пак"
Но не... животът си кошмарен виждаш... мрак...

Ще запалиш пак колата... от години все една и съща...
и с носталгия нескрита ще погледнеш за последно старата си къща...
"Е, днес ще се свърши... стига вече...
Боже... защо отне я тъй далече..."

И ще потеглиш по улиците на града опустял,
помниш ли с Нея... всяка вечер под звездите си мечтал...
"Ето тук точно танцувахме двама под дъжда...
Тогава за пръв път мен целуна тя..."

А по улицата като тръгнеш.. умърлушен и почти облян в сълзи,
ще видиш нежен ангел срещу тебе тъжно да върви..
"Привидение ли си или пък си в моя сън?"
"Бъркаш ме с мечтите си... аз съвсем обикновена съм..."

Ще се влюбиш даже без да разбереш...
милото момиче пред спомен увяхнал за мен ще избереш...
А аз ще ти се усмихвам някак все още от далече...
И все ще те обичам ... дори на земята да не бъда вече...

[Афродита]

А аз ще ти се усмихвам някак все още от далече...
И все ще те обичам ... дори на земята да не бъда вече...

Хубаво е ... но тези двете редчета ... направо ме разтърсиха ... много добър финал ... [inlovee]

[Devil`s Bride]

Радвам се, че ти е харесало, Афродита  [inlovee] Точно такъв финал се надявах да постигна, благодаря ти, че си го усетила  :kissoflove: