Руши! Убивай всичко, що е драго!

[Angel Soul]

Измъчена, ранена нереалност
превива се във явна ярост.
Боли и нарушава цялост-
в резултат- сломена вялост.

Руши, убивай всичко драго!
Нима сърцето ти е слабо?
Разкъсвай грубо красотата -
нали обичаш толкоз сивотата!

Изплюй! Изплюй ти злобата си черна!
Нали душата ми е лековерна.
Ще приласкае скритото коварство,
а след това - ще търси тя лекарство.

Не искам повече да те докосвам...
Нежни мисли с черна завист
аз не искам с тебе да сватосвам.

За тебе телефонът ми ще дава все "заето"...
доверието ми от теб за вечни времена е снето!

*посветено на едно разочарование от хорските души [sad2]