Една изгубена любов

[krasimir]

Тази вечер останах сам със себе си, опитвам се да заспя но не мога и отново будувам.  Черни облаци надвиснали над моята душа, в мислите ми ти се промъкна като призрак, къде да се скрия не искам повече да бягам така..., не мога да избягам от самия себе си...
Не искам да мисля, да чувствам, да ме боли..., запалвам поредната отровна цигара... Студено е. Като дим на цигара да изчезна след секунда , като въглен да изгоря след час. Тя отново се върна ,тази жена на страстта като вятър довя стари спомени, които изплуват сега.......
А бяхме деца на плата със големи сърца живеехме врата до врата, а бяхме заедно в тази игра... и открихме без да искаме любовта... ходехме заедно под звездите и мечтаехме за едни и същи неща.. Строяхме пясъчни замъци ръка за ръка, безумно влюбени деца,къпехме се в тази златна река от която извираше любовта и си обещахме винаги да е така,  но ти не издържа на изкушението, предаде нашата истинска мечта.. ти така избра твоя път да продължиш.. аз те молих почти без глас, да не прекрачваш пропастта, убий ме, защото така ще ме спасиш, но ти не ме разбра, тръгна с бореца и неговата лъскава кола, ти си помисли, че това е начина да покоряваш света, но на каква цена..  не беше ли голяма тя.. с моята любов се подигра.. добре че дъжд заваля  и ти не видя моята гореща сълза, която се отрони, без да искам това. Трябва да си тръгна...   Моята голяма  любов  толкова сладка и..   непреодолимо трудна... а как мразя сбогуванията... от ръцете ти нашепващи сбогуване, болката от един свят на мечти, където  ти си звезда в неговата вселена. Остави ме да лежа в калта, в нощта,  с разкъсана на парчета душа ти погуби ме... бурята която ми прати беше много кратка, но и много силна, ти каза само сбогом.... Прегърна ме студената земя, и тогава разбрах че нещо умря.. в мен на мига..
Няма е без теб любовта, няма слънце и луна щом не си до мен.. за мен се промени света.. времето спря, няма нощ и ден, станах бездомник, животът спря,  ти ме  остави на прага на отчаянието и яростта , да погубя  пламтящата искра и да я превърна в тлеещ въглен, нямам друг избор.. . Остана  празнота..
Защо сега се върна след толкова мъчителни години отново при мен....
Защо сега се върна?
С тези големи лъжи....
С тези красиви очи....
С тази празна душа...,
грешнице на любовта...
Защо? Няма го вече ония хлапак, той умря.... онази нощ забрави ли, ти какво още искаш от мен, всичко ми взе, недей посягай към единственото, което ми остана, не ме лишавай от моята  душа,  моля те недей я взимай, върни се  , където си  била и за мене забрави....  аз ти простих..,
запалих последната цигара догаряща в нощта, спирам да пиша ,защото пусна отровните си пипала...  тази нощ няма да мисля за тази дяволска жена
Старата любов е като миг, пропуснат миг и няма вращане, като сън несбъднат ,като внезапна смърт и няма връщане назад....  няма.



Oмразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява   

[KUKLI4KATA]

 адски много ми хареса това....излъчва едновременно сила и безсилие.... [think] [think]