Нещо някога...

Started by Gentiana, February 03, 2007, 20:10:06 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

еееее, стига съм ви тровила с гадни стихове, тоя път май съвсем се олях [shame].
Ще се опитам да ви напиша нещо красиво и светло.
Защото го заслужавате  :)
Чуваш ли как шепне тишината
с устните на  февруарска вечер?
Няма сняг, надничат над земята
белите кокичета. Сърдечен
вятър северен загръща с дрехи чисти
тръпнещите чувства на Луната.
Извинява се за хладните си пръсти
и я кани на вечеря. В старо злато
дрехите са. Много и отиват.
Истинска чаровница кокетна
как блести и се усмихва мило-
цялото небе от нея светна.
И когато някоя самотна,
мръзнеща душа въздъхне в мрака,
на прозореца и знам , ще се изсипят
рой звезди-усмивки.Ще дочака
две ръце с любов да я прегърнат,
устни да целуват, нежност, нега.
Нещо някога далечно ще се върне.
Вместо зима ще е лятна, жарка жега.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

me4tatelka

Ммм.. наистина красиво .. [heart__]
Благодаря, ти, мила Гео, имах нужда
да прочета нещо такова ... [inlovee]
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Gentiana

Знаеш ли мила, когато видя кокиче, просто дъхът ми спира за миг от нежност.
Какво има в това крехко цвете не знам , но въздействието му е винаги изключително силно и сигурно  :)
Опитах се да напиша нещо светло, защото не е честно да ви мъча в това депресантско време с тъжни стихове.
Не е най-доброто , което може да ми хрумне, но се радвам , че ти е донесло положителна емоция.

Връщам ти още едно нежно цвете. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

solitude

Навън наистина е Пълнолуние.
Разпръсква нежна светлина нощното светило.
Понякога това е време на безумие,
а друг път мислиш, че шепти напевно мило.

И важно е коя ли струна на душата
ще разрешиш да затрепти.
Дали лъчът да свири върху самотата
или на щастието пътя ще отвориш ти. :)
[bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

Gerry{}

 [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [inloveee]

Gentiana

Quote from: solitude on February 03, 2007, 21:04:59 PM
Навън наистина е Пълнолуние.
Разпръсква нежна светлина нощното светило.
Понякога това е време на безумие,
а друг път мислиш, че шепти напевно мило.

И важно е коя ли струна на душата
ще разрешиш да затрепти.
Дали лъчът да свири върху самотата
или на щастието пътя ще отвориш ти. :)
[bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]
Щастието е екзотична, пъстра птица,
толкова капризна, че настръхва от дъх.
Кръжи под нежната Луна кръглолица,
крие се сред цъфналия горски мъх.

Искам нишки да изтегля от светлината
на нощното светило и дреха да ти изплета.
Тя ще гали тялото ти с ласка непозната
и щастлива ще танцува твоята душа.

[I love you]  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: Gerry{} on February 03, 2007, 21:18:56 PM
[bravisimo] [cvetee] [cvetee] [inloveee]
[so_happy] [spining heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vesselin

Много позитивно и зареждащо със желание за живот.Благодаря!
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Gentiana

Моля  :)
Радвам се, че съм те заредила положително  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Quote from: me4tatelka on February 03, 2007, 20:30:53 PM
Ммм.. наистина красиво .. [heart__]
Благодаря, ти, мила Гео, имах нужда
да прочета нещо такова ... [inlovee]

Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

Тежките капки
по нежните кокичета
дали са сълзите на Луната?
Прозрачна тежест
от сърце откъсната,
болка по човешки добре позната.
Дали Луната е пустиня каменна,
или е оазис на друг живот?
Гледаме я вечер през завесите,
понякога в мисъл се връщаме назад.
И дори, когато ни изглежда сива,
пак притеглянето е неудържимо.
Луната ти, Еамон , е красива  :).
А може ли кокичето да не ни е любимо?!
:)
[cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.