Поиска да си върнеш миг забрава

[Angel Soul]

Обичаш ме. Обичам те и аз!
Не е достатъчно, за да сме двама.
Съдбата ни разделя в този час
и всеки носи свойта драма.

За миг не се обръщай!
Не, не спирай!
Че нямам сили твоя поглед да съзра.
Душата ми те следва
километри, мили...
Ти знаеш - моята съдба
е да умра.

Пътуваш.
Спомняш си в детайли онзи ден.
За нашата любов той бе начало.
За собствения ми живот
бе край предопределен...

Изправен си над мен в треви високи,
над нас- планински върхове.
Вятърът немирен духа напосоки.
Силен си, подпрян на своите ръце.

Едва докосваш с устни моята брадичка.
Поглаждаш нежно моята коса.
Лицето ти сега над моето се свежда.
Очите ти - планински езера.


...

И сякаш този спомен те накара
да спреш - и върна се назад.
Поиска да си върнеш миг забрава,
а вместо туй със мене ще умреш.

*вдъхновено от един филм, който гледах наскоро.

[everlasting]

Красиво нещо си написал(а)
Меланхолично е, но много ми харесва
Поздрави  [bear] [първо място]

[Angel Soul]

Благодаря ти! [smile2] (и определено завършвам на "-а" [намиг])

[reinbow]

Красиво е, поздрави Ангелче  :flowers:

[Angel Soul]

Благодаря ти, мила! [spining heart]

[Arinna]

Поздрави и от мен!  [намиг]

[PurpleANGEL]

Успя да спреш дъха ми с този прелестен стих!
Браво! [heart__]

[Angel Soul]

Радвам се, че мноето вдъхновение е докоснало и вас! :flyingkiss: