между Този и Онзи свят

[burning_acid]

От ден на ден все повече боли
и мъка пак на гърлото засяда...
Сънувам често твоите очи
и как в пръстта се тялото разлага...

А ти сънуваш ли ме в своя вечен дом?
В ковчега дървен, под земята твърда?
И виждаш ли моралния погром,
дето отдавна във сърцето ми чегърта?

А бяха по-щастливи времена
(а може би на друг човек били са?)
Тогава беше моята душа
свободна като малка бяла птица.

Но вече този "чужд" живот
така далечен ми се струва...
Грехът превърнал ме е в роб
и във душата ми тършува...

За миг при мене се поспри!
(макар и вече да те няма)
Кажи ми, моля те, кажи,
че след смъртта ще се превърна
в морска пяна!

Кажи че там, където си,
отдавна времето е спряло.
И няма болка - всички дни
се сливат заедно във цяло.

Стани от черната земя
и ми кажи, че има смисъл
напред без смисъл да вървя,
макар животът да е кисел.

Заспивам вече. Уморен
денят отива към смъртта си,
за да е утре пременен,
облян невинно във кръвта си.

А ти недей да ме кориш,
задето вътрешно умирам.
Недей, върви сега да спиш.
Отдавна отговори не намирам...

[nejno_angel4e]

невероятно стихче, възхитена съм, искрените ми почитания и аплодисменти!!!!!!!!!!!!!!!!!!! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Eamon]

невероятно стихче, възхитена съм, искрените ми почитания и аплодисменти!!!!!!!!!!!!!!!!!!! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[bravisimo] [a taka] [bravisimo]Намерила си точните думи браво.
Стихчето е прекрасно.

[Gentiana]

От ден на ден все повече боли
и мъка пак на гърлото засяда...
Сънувам често твоите очи
и как в пръстта се тялото разлага...

А ти сънуваш ли ме в своя вечен дом?
В ковчега дървен, под земята твърда?
И виждаш ли моралния погром
дето отдавна във сърцето ми чегърта?

А бяха по-щастливи времена
(а може би на друг човек били са?)
Тогава беше моята душа
свободна като малка бяла птица.

Но вече този "чужд" живот
така далечен ми се струва...
Грехът превърнал ме е роб
и във душата ми тършува...

За миг при мене се поспри!
(макар и вече да те няма)
Кажи ми, моля те кажи,
че след смъртта ще се превърна
в морска пяна!

Кажи че там, където си,
отдавна времето е спряло.
И няма болка - всички дни
се сливат заедно във цяло.

Стани от черната земя
и ми кажи, че има смисъл
напред без смисъл да вървя,
макар живота да е кисел.

Заспивам вече. Уморен
денят отива към смъртта си,
за да е утре пременен,
облян невинно във кръвта си.

А ти недей да ме кориш
задето вътрешно умирам.
Недей, върви сега да спиш.
Отдавна отговори не намирам...

[uaaaaa] [evala] [ihuuu]

[solitude]

Поклон! [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

[T]

Поклон! [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

[evala] [evala] [evala] [inloveee]

[burning_acid]

 [shame] [shame] [shame]

Този стих се роди толкова спонтанно....не знаех дали ще ви хареса....
И съм направо трогната от коментарите  [inlovee]
:kissoflove: :kissoflove:

Благодаря ви и на петимата: nejno_angel4e, Eamon, Gentiana, solitude, T  [inlovee]

Върнахте ми усмивката тази вечер  [inlovee]