Първо зимно утро

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Стъклата почнаха да се потят...
Студени са, но ледените капки
напрегнато в мълчанието трополят
и върла зима тази утрин чакат...

Затворена в стени на самота,
стаила дъх, в прозорците се вглеждам.
Навярно, втренчили се в мойта празнота,
прозрачно стъклена на тях изглеждам...

Студена пъпли мисълта
и плъзва тялото й по стъклата -
затвор на закърнелите крила,
пречупени от ударите на съдбата!

Кристален звън... навън е свободата -
дочувам песента й как ехти!...
Между решетките от капки непозната
изглеждам и във нейните очи...

В безмълвно утро зимата пристига,
потропва по измръзналите ми стъкла...
Пропукват се и в два студени мига
храс-храс!... Пречупи ледената ми душа!...

[reinbow]

Прекрасен стих, но защо тези студени мисли, защо си пак тъжна, какво като е зима и тя си има своята красива страна.... [cry]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Именно - пиша, когато съм тъжна... Тъгата ме вдъхновява най-силно... Зимата е любимият ми сезон, макар че не рядко ме вкарва в депресия... Прекрасна е! :) Меланхолична, тиха, чиста, нереална... Също като чувствата ми в момента - все едно са се материализирали...

Причината е един човек, който все ме държи в една вътрешна зима и ме кара да пиша стихове...

[Gentiana]

От тези ледени парчета куп снежинки
ще се родят - рой пеперуди с нежен цвят.
Мелодия от страст и вихрени осминки
ще завали над твоя още сънен град.

Стъклата отразяват всяка мисъл
и чувствата ти незамръзнали пълзят.
Стопява се последен дъх, орисан
да се превърне в антиопиат.

Недей превръща зимата в страдание,
отдай и свойта дива, дяволска душа.
Снегът прекрасен не е наказание.
Излез навън. Стани снежинка ти сама..

[Magic`Green`eyes]

Биби, невероятна си! :) Кристална гледка, красива и пагубна.... ахх, влей малко оптимизъм :)
Но по-красива гледка не мога да се сетя :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

На зимата засвири днес цигулка
печална песен - ледена тъга...
Звънът й се прокрадна тихомълком,
душата ми в снежинки разпиля...

Полъхна вятър, пръсна ме в ефира
и в танц на тленна красота
цигулката на мен акомпанира -
разпадам се на ледени стъкла...

[KUKLI4KATA]

уауу.....сякаш чух тази цигулка и долових почукването на снежинките по прозореца докато четях.... [think] [think]

[Gentiana]

Снежинките са нещо много нежно,
а зимата е скулптор виртуоз.
Стъклата твои в цвете белоснежно
ще претвори-направо куриоз!

И ти самата ще сияеш бяла,
пречистена от болка и тъги.
Ще бъдеш днес кралицата на бала.
Цигулка в теб ще свири до зори.

[Arinna]

Прекрасно е, Дяволче! Моите най - искренни поздравления за така реалистично описаната картина! Чак си я представих! :kissoflove:

[andromeda]

Браво, Дяволче и от мен.Толкова са истински стиховете ти... :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [burning heart] Благодаря ви от сърце!... За мен мнението ви наистина е от значение!! [I love you]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Снегът е бял и мекичък,
като под юрганче с него
завива се светът.
Аз със тебе ще изляза,
ще те следвам навсякъде
в света.
А ти като принцеса
бяла ще се разхождаш
в снега и ще търсиш,
и ще питаш,
къде е твойта самота?

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Днес вървях през хрупкавия сняг,
правех път от бели стъпки...
А когато се обърнах накъм тях -
аз видях - снегът ги е затрупал...
        По утъпканата ми пътека
        някой иска да ме проследи...
        Хайде - ще го чакам - нека...
        Пълно е с отрупани следи!...
Да ме сбъркаш пО е лесно -
в много стъклени пантофки
на принцеси светлокоси,...
ала аз преминах боса...
         И следи не ще останат
         в пухкавия хрупкав сняг -
         ще се скрият и забравят,
         без дори едничък знак...

[andromeda]

Слънцето гасне зад облак от мъгла...
Сивото небе,
свило се на две,
сипе над света бели цветове
и сякаш мраморна ръка приспала е града
сред бяла тишина...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

И аз съм в него - каменния град,
затрупан в пелената чиста
на хладен ноемврийски сняг...
и всяка клетка в мене диша...
       Красиво е! Навсякъде от стихове
       изгражда се в очите ми реалността
       Света по букви да опиша
       бих искала със моята ръка!...