Нима разбилият веднъж сърце не заслужава и неговото да бъде разбито?..

[OvCeL4EnCetO]

Днес сърцето ми се къса...А мислите за доброто бъдеще? Нима бяха само приказка..като онези,с които досега залъгвах малката си сестра? Приказка с "хубав" край? Той беше абсолютно всичко което исках..Беше мечта,човек,с който времето лети по различен начин...беше мой,дори и само за миг...Ала днес няма да ви разправям за мен...или поне не по този начин...Искам да ви разкажа една история...
Имало едно време..така трябва да започва нали?...имало едно време едно чувство..наричали го любов....то всявало в човешките сърца само хубави чувства,неочаквани трепети и много приятни мигове...Докато ведин прекрасен слънчев ден това чувство не открило своята "половинка".. Всеки ден мислело за нея..обичало я с цялото си сърце,грижело се за нея..ала в един също така прекрасен миг тя решила,че не иска да е с него...И чувството заронило горчиви сълзи...Сърцето му било разбито по най-жестокия начин-с любов..най-жестокото оръжие! И любовта загубила всичко мечтано...Не се знае дали от този или друг точно ден любовта престанала да бъде благосклонна ъм всички.."Нима разбилият веднъж сърце не заслужава и неговото да бъде разбито?",мислела тъжно тя...Точно затова прекрасното чувство винаги е предвождано и изпращано със сълзи...Най-лошото е,че ние толкова рядко разбираме кои сълзи са в началото и кои в края?
В един филм имаше един диалог:
"-Ти обичаш ли ме?
-Повече отколкото може?
-А колко може?
-Ами НЕ МОЖЕ!!"
Да, "не може" ...Можем да говорим цяла нощ с хората които харесваме...можем да преарваме ужасно много време с тях и да си казваме,че ги обичаме...Ала тези,които обичаме най-много можем да седим цяла нощ,само за да ги гледаме как заспиват и после отварят очи...Защото,за да можеш да обичаш истински трябва да си преминал през стъклата от счупеното си сърчице...Туптящото,изтръгнато от злоба или пък от любов..Ала помни-някое от тези стъкла ще се забие в нозете ти..И затова ще те боли цял живот-от стъклото от разбитото ти туптящо сърчице...
Това беше историята..

[zaiche_f]

 [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv]

[OvCeL4EnCetO]

[reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv]

Понякога истината боли...Но струва ли си да изричаме поредните лъжи? [reevvv]

[Dideto]

Мхмм много тъжно, но като се замислих.. точно така си е! Понякога самите ние не осъзнаваме кого обичаме наистина.. заблуждаваме се и после.. страдаме страшно много, порязани от тези проклети стъкълца, които така много болят..

[OvCeL4EnCetO]

Мхмм много тъжно, но като се замислих.. точно така си е! Понякога самите ние не осъзнаваме кого обичаме наистина.. заблуждаваме се и после.. страдаме страшно много, порязани от тези проклети стъкълца, които така много болят..

Всичко боли...само дето раните на любовта никога не зарастват-остават белези завинаги! [confused]

[zaiche_f]

[reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv]

Понякога истината боли...Но струва ли си да изричаме поредните лъжи? [reevvv]

Не понякога,а винаги боли.Не,не струва..но не осъзнаваш защо лъжеш..защо си превръщаш живота в една измислица след всяка изречена лъжа.
Винаги се порязваме в тези стъкълца..За мен любовта има две лица..първото е най-красивото,което те кара да си щастлив,но за кратко..второто й лице..то може би е най-мрачното,карате да страдаш,да плачеш,което може да те кара да страдаш дълго. [inlovee]
Милинка много ми хареса,макар че е тъжно  [flowers] [flowers] [flowers]