Нуждата от малко истина

[waitshark]

Денят бавно си отиваше,първите звезди се опитваха да се покажат на все още светлия небосклон.Вятърат лениво раздвижваше тежкия лепкав въздух,надежал от жегата,завъртя се покрай една пейка,разроши косата на едно малко момиче потънало в мислите си.Около нея се търкаляха разни боклуци,които странно и приличаха на празни думи,неизпълнени обещания и жестоки лъжи.Буря,да в главата и се зародила една страшна буря която нестихваше с времето а само ставаше по жестока.Чустваше,че ще я разкъса тази страшна сила тази борба между сърце и разум.А те винаги бяха в борба,разума бдителен,малко черноглед навсякаде виждаше предателства,лъжи и раздори.Но неговата работа беше такава,трябваше да опази това момиче на всяка цена,тя беше едно малко нежно и сладко създание в нечии очи и само чакаше денят в който ще се появят тези очи.И този път беше така,твърдо решен да разбере какво става разумът правеше поредната си проверка,готвеше се за последната битка от която щеше да стане ясно дали може да остави момичето в тези раце.Сърцето вече нямаше сили да се бори,мислеше че това можеби е краят на тази война.Но имаше надежда!!!Да надежда скоро се бе появила тя,беше мъничка страхлива,неясно светеше на душевния хоризонт на тази изстрадала душа.Жестове странни я караха да се надява,но думите банални толкова загрозяваха всичко-липсваш ми,обичам те,ти си всичко за мен.Истина ли бяха?как се надяваше само имаше нещо нереално в нечий постъпки,в нечий надежди.В началото бяха само веселите думи,смеха,времето което течеше приятно но се появина искри.Полека загоря пламък неразбран,опитваше се да стопли истиналата душа която видя.Докато се караха Разумат и Сърцето при тях влетя Душата.
-Стига препирни,май забравихте на кого служим,май забравихте за грижите на това момиче???Вечно в разпра пропускате всичко което става около нея-предателството на приятел,недостига на време,училишето й,ако така продалжавате когато се помирите тя вече ще е на 50 години и тогава няма да има нужда от вас повече.Разберете,тя вече няма сили от вас,погледнете само тези така обаркани и изтормозени мисли наоколо.Въдворете ред,вие сте едно цяло-Трябва да сте едно цяло.Когато ти Сърце усетиш нещо кажи го на Разума,нека той даде глас на това.Нека после заедно да изслушате приказките казани в отговор на това и решите дали да се доверите.
С попреминал гняв душата излезе и ги остави на саме.
А в това време вятъра се усилваше,боклуците около нея се въртяха все по-бързо и по-бързо,погледа й се устреми някаде далеч,сякаш се опитваше да види нещо много далеч или нещо което още не беше станало.
Мрака все повее се сгъстяваше около него,бяха се наговорили с вятъра май.На една самотна пейка беше седнало момче с унил поглед.В главата му почти всичко беше замряло,самотен оставаше да свети един надпис:Май пак се излъга?Защо го направи това,защо?Трябваше ли да разкриваш какво таиш в теб,виж колко радост и колко болка си спечели с това.Внимавай,стига вече се съмнява,това е-ти си си ти и никой друг,маината им на всички които не те харесват,нека само да злобеят,че можеш да си себеси дори когато рониш горчиви сълзи за пореден път.Нека видят гордо вдигната ти глава,очите ти показващи че света още не се е сринал.
Раздвижи ръка момчето запали цигара и усети сладкия вкус на никотина бавно просмукващ се в него.Обвити в никотиновата мъгла се появиха Разумът,Сърцето,Душата,весело подскачащата Надежда стидснала в ръка едно малко късче спомени който светеха толкова силно колкото звездите в нощтното небе не можеха.Разумът обясняваше нелогичните постъпки на момчето,как набързо изляло душата си,казало какво мисли.Съцето наведе смирен поглед и с виновен глас каза-Неможах,прекалено силно беше разбери сам виждаш силата и чистотата на тези мисли.Ти били замълчал,би ли?????Да виждам всичко това и разбирам прекрасно,че това не е майтап или някаква детска игра,но и ти си помисли как изглецда това от страни,какво си мислят хората.Бавно поклащайки глава,се опита да каже следващата си мисъл възможно най-тактично и най-спокойно:А какво си е помислила тя глупако,питал ли си се някога.Душата слушаше разсеяно защото знеше скритата сила в това момче,познаваше неговия Разум и неговото Сърце прекалено добре за да ре тревожи.Дори ако Разума се окажеше прав,дори той щеше да се радва на това късче спомени в ръката на Надеждата.Понякога дори гордият и непоклатим Разум можеше да се хили като дете на някои спомени.Едва не падна Душата когато видя пейката и света на вън около момчето,тези фасове странно напомняха на нещо,какво ли беше.Надеждата се провикна силно и тя беше забелязала това.Фасовете бяха спрели своя луд бяг гонени до преди секунди от игривия Вятър,сега лежаха спокойно наоколо и оформяха малко разкривено но все пак различимо сърце.Спирайки всички в един глас решиха,че си заслужава борбата,заслужава си опита,дори цената да се окажеше още болка за Сърцето те щяха да я платят само и само момчето да бъде щастливо и усмихнато без значение колко време щеше да трае това.
При тези думи нещо светна в главата на момчето,ярка експлозия бледнееща пред взрива на слънцето.Светлината й сабуди спящото царство в главата му,и озари лицето му.Изправи се бавно протягайки се от дългото но плодотворно седене и си каза на глас тихо:аз и вярвам.
Вече беше решил,няма какво да изгуби в тази битка.Можеше само да спечели дори това да се окажеха само шепа блестящи спомени на цената на разбитото сърце.
Спрялия внезапно вятър прекъсна спора на Разума и Сърцето на момичето.Бяха стигнали вече до решението и от вън ги чакаше Душата готова и тя да помага или да се радва.Вече беше вечер звездите грееха силно,когато наи накрая те беше взела решение какво да прави.Погледана странно боклука наоколо,който като в гротеска шега напомняше на малко и разкривено от болка сърце.Малки капки се посипаха от небето скриваики сълзите и родени от едновременния изблик на смях и облекчение с тежкото си решение.Поела пътя към дома мислеше вече как точно да му го каже,дали щеше да се зарадва или щеше да се драпне?Знаеше само едно,че може да му каже всичко и той ще разбере.Едва не се блъсна в весела двойка която се шегуваше с старите си кавги,с страховете и надеждите си,когато едни фрази и направиха силно впечатление:Няма значение колко време ще блести една усмивка,важното е тя да блести.Няма начин да разбереш някого и да повярваш в неговите думи,без да повярваш на тях безусловно.Ако се окаже лажа,то само ти ще си спечелила защото ще покажеш че са останали истински и добри хора,ако е истина значи си изтеглила печалбата от голямата лотария на чувства в днешно време.Предпочитам невероятното да ме убеди,пред вероятното което звучи неубедително.
При тези думи момичето неиздържа и грабна телефона набирайки един номер,хаиде по барзо неможеше да чака повече исклаше той да знае че.....

[kalista]

Че тя е там за него... Той бе всичко, за което тя беше мечтала... Беше се появил в момент, в който тя имаше нужда от някого и ТОЙ бе до нея...
Въпреки бъркотията в главата си, тя знаеше, че той си заслужава.. Заслужава си...
Всичко й се беше струпало прекалено изведнъж.. Тя се изплаши и се отдръпна.. Разбра, че е грешка веднага, но не спря.. Така беше по-добре... Прекалено много страхове беше събирала в себе си с годините.. Но разбра, че беше дошъл моментът да ги преодолее.. Беше дошъл човекът, заради когото щеше да ги преодолее.. Не веднага! Но с времето.. С времето щеше да научи какво е да бъдеш щастлива...
Момичето пое дълбоко дъх, сигурно в мислите си... За първи път от толкова време... Сигурно...
И всичко това - благодарение на НЕГО...