ИГРА: Стихче по "истинска" картинка

[Qween of the black hearts]

в света на мрак и сивота
се дочува само тънък зов
ласка нежност красота
товаа е майчина любов

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Господарка съм на сънищата твои,
владетелка на всичките мечти.
Нестихващ бунт в теб. Ням покой.
Да си тръгнеш или да останеш?
Кое ли повече боли?

[Qween of the black hearts]

гушкам сладката играчка
и спомням си когато бях дете
искренно и нечно как обичах
за  разлика от свитото ми днес сърце.....

[XpacTa_lavista]

И ето я последната врата:
посещението бе във своя пик.
Изправих се (в очите й съдба),
която други карми реже като с щик.

Какво да чакам в този мъртъв час,
от мен тъй мъничко зависим?...
Не чувствах нито радост, нито бяс,
а само страх, макар и доста хрисим.

Но стигнах вече. Важното отмина.
Не паднах във капаните, тъй ловки.
Застанала пред своята камина,
във огъня прехвърля мисли ковки...

Препраща ги нагоре и надолу,
по ъглите на стаята овална.
Дотук се движих. Само си се моля,
да носи в пламък нещо по-прощално...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Често питам се къде е мойта сила?
Болката взима връх над всичко.
Окапаха листата. Розата умира.
Какво от туй като няма ги бодличките?

В онази история прекрасна
преоткрих двама ни с тебе.
Но защо завърши тъй ужасно
някак тежко и без време.

[XpacTa_lavista]

Ни погледът хладен, ни тази маска
спират
без пощада пак да драска
проектора безмилостен...
Съдби умират,
слепота...и почерненост
от измъчване...
Отвътре накипява течност...
Вишневост овъглена...
Демонично излъчване-
душа строшена...

[Qween of the black hearts]

с опасна магия ти запленяваш
от вятъра разпиляни коси
след себе си хлад оставяш
хиляди разпилени души

[Devil`s Bride]

Погледни я в очите
и в тях се удави...
Да, често такива са жените -
лица на ангели и дяволски души.

Зарови пръсти в косите от злато
и вдишай аромата на страст...
Но ръце не протягай към сърцето с корист богато -
то е нейното оръжие за власт.

Играй си с дяволското в нея,
тя не се старае да го крие...
Но силен е този, който накрая се смее -
гордостта ти би могла на прашинки на стрие.

И накрая я обичай могъщо,
накарай я да изповяда страха си прeд теб.
Защото за нея да обича е твърде неприсъщо,
а вечер мечтае път за двама ви напред.




:arrow:

[maimunkaaa]

Безгрижно аз в полето си подскачам .
Броя цветята и с пеперудките летя .
Храстчетата бодливи аз прескачам !
Че съм голяма аз не искам да се премиря !

[Qween of the black hearts]

музика танци и много купон
време е за малко регетон
да се радвам да се смея
и да се науча да живея

[hixtima_89]

Момичето с криле на пепруда-
тъй крехки,нежни и красиви.
Полетя в живота със заблуда,
остави само спомените диви.

[bulldozera]

Залез златен ти сега ми шепнеш
за рибарски нощи,за момчешки дни
огъня до който да приседнеш
и да се порадваш на лъчи последни...



т.е картинката е знамето доло 

[Qween of the black hearts]

трите родни цвята
знамето развява днес
за този символ толкоз кръв пролята
в миналото славно ,там под буковия лес.....

[tlalala]

Жена в мрака вплетена
търси пътека осветена.
Някой вплел я е умело.
Трябва да се бори, смело.

[XpacTa_lavista]

Ти си моя цвят,
ти значим ме правиш.
В сивия ми свят
ти си мойто здраве.

Ти си мойта болест,
скрита(но те гледам).
Ти си моя горест,
с теб съм малко беден.

Ти си ми богатство
сред блага природни,
цар на мойто царство
ти си благородна.

Ти си и жестока,
ти си и незнайна,
ти си ми потока,
в сухото омайна.

Ти си, но къде си?
Виждам ти душата,
щом съм в сън обесен...
Търся те в гората...