News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Да обичаш странно

Started by extina_talks, January 31, 2007, 11:59:52 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

extina_talks

Да обичаш странно

Облекло от аромат "загадъчно',
Не знаеш от къде така познат-
Минало, а с бъдеще достатъчно
И неясна обич като на инат.
Сто и първата среща е подред
Сто и един са първите ни пъти
Да се влюбиш в оживял портрет
Без спомен как пролетта  настъпи.

Килер препълнен със подаръци,
Заключен катинар го върло пази,
През ключалката се чуват намеци
И трясъци от чупещи се вази.
Цветята в тях винаги са свежи
Букети брани от райската градина
През тях очи и вдигат вежди
Споменът отново ни подмина .
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
...А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила