Измамата на нощта

[ilusia]

След  дяволи вървя , по въглени горещи стъпвам.
Слънцето да угася в лунна нощ замръквам .
Причудливи образи рисува тъмната мъгла ,
и сякаш лика ти изплува от мрака.

Съблича ме спомена- толкова лесно ,
толкова небрежно. Докосват ме топли ръце ,
и понасям се сладко - летежно ,
към красиви върхове...

Ала скъпи , преваля нощта и с нея свършва ,
моята измама на ума...
Моите ръце са това... тебе те няма в пейзажа .
Образ изплуващ от далечни моменти ,
запечатан с красиви фрагменти.

Като на лента минава живота .
Филмов маратон . И сякаш рана дълбока ,
любов стаена в един телефон.

Думи се нижат. Платени слова ,
въглени догарят тихо в нощта.
Пепел разпиляна над ароматни поля ,
слънцето танцува - отива си вечерта.

Пречупва се измамата на ума...
далечна , стаена любов.
В реалността дневна ще поживея сега ,
ала спокойна , че скоро пак ще настъпи нощта .

[diana]

готино е! [bravisimo]

[ilusia]

:p Мерси

[solitude]

Хубаво е, че деня и нощта се сменят :). Избери кои преживявания искаш, а пък аз ще ти ги пожелая от сърце за цяло денонощие :) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]