Утре може да ни няма

[Tonita]

Утре може да ни няма...
Защо тогава се тревожим толкова
за развоя, за събитията,
които вероятно, евентуално
могат да преобърнат живота ни
и да загубим всичко свое?
Но утре може и никога да не дойде...
А защо тогава не изживяваме красивия миг
пълноценно и истински
и не изпитваме наслада от него,
а все се тревожим,
че там - зад завоя, ни чака злото,
страданието ни дебне...
Може никога да не стигнем до завоя.
Какво ни пречи с усмивка да вървим
по пътя осеян с цветя?
Защо все си намираме дребни проблеми,
а не можем да открием щастието
в малките, обикновените неща?
Да мислим за утре, планове да кроим
е част от природата и същността ни,
ала защо не умеем да очакваме
да се случи мечтаното с оптимизъм
и все някое черно облаче минава
през съзнанието ни и предизвиква буря
от страхове и раздвоение?
А утре може да ни няма...
Затова нека днес проумеем,
че сами унищожаваме щастието си
като мислим все за предстоящи неволи!
А утре може да ни няма...
но все пак нека не забравяме,
че ако ни има страхът ни ще съсипе
и следващият ден,
а бъдещето принадлежи на смелите!

[Изгонена_от_Рая]

Благодаря ти,че ме накара да се замисля! :)Поздрав,чудесен стих!

[Tonita]

Благоадря ти :kissoflove:

[Ilovehim]

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Всичко, което казваш е много истинско и вярно!  :kissoflove:
Много ми хареса! [cvetee]

[Tonita]

Благодрая. [shame]  :kissoflove: [wish all my love] [spining heart]