навик

[sim4y]

Тук си а сякаш те няма....Погледнах в очите ти,и си спомних нашите мигове святите мигове....за които бих платила със себе си за да ги изживея отново....Но изведнъш аз тайничко си дадох сметка....за всичко...Обичах ли те??Но истински с едно сърце за цял живот любов за теб да отделя...Или беше просот навик строгият принцип в моя ден...Или страх да не те загубя....Обичах ли те?както обичам него сега..или просот ти беше първата ми споделена любов която за мене дажаше всичко,целия свят а аз за нея нехаех...Сиж и мрачен ден на подобие...еднкавост пак съм с теб не чувставам любовта.....Спомних си вечерат когато ми каза че искаш да останем приятели.....Сякаш обикновени думи минаваха през ушите ми....някак безразлично...а ти плачеше чувстваше раздялата ни с цялото си същество..Дали съм те обичала??и често в мрачните дни питам се сън ли беше???Може би откраднат миг който съм желала отдавна ,но не с теб а с енго..Може би си бил замяната нещо временно и преходно ..като живота...А сякаш беше друго време обичах те със всичко мое и борих се за теб,но отчаяние ли не знам.....но само знам че не беше любов...и сякаш като във дългогодишна връзка налегна ни нажика..Заедно но мълчим....Безразлични сякаш от лед....Обичах ли те?исках него?Желаех ли те?пак нощем сънувах него..Болка ли беше?Или просто частица откъснала се от мен..без причина...Вали.....Сух като пясък сякаш дъжда...минава през пръстите ми като изуснатото време заедно....Навик..мразя го.....Как можах да те изиграя без д апопиатм себе си защо си тук?Защо си част от мен???И всичко само защото не си зададох простичкия нажид но труден за отговаряне въпрос:Защо??? Дойде и това време..прощалното.....не ми липсваш..Не мисли че крия своита болка...Болка дълга като миг със цялата тежест на голямата ни любов...ето вече изчезваш...а беше тъй реален.....тъга че губя приятел които изиграх.....заради егоизма си...Тръгвай но знай ти беше навик.... сама със самотата ще остана бъди щастлив във своя ден....Ето вече бленееш наравно със спомените си....А тъй кърваво вали......