Първи сняг

[Gentiana]

Днес за първи път
с мен ти не си...
Мисълта ми от болка умира.
Като лист осланен
в мен горчи.
Нямам сили да моля.
Не искам.
Нещо счупи се-
крехък момент,
неразумно изпуснат
от двама.
Вън вали
първи сняг,
плаче в мен
любовта ми,
превърната в драма.
Първи сняг...
Като първа любов...
Тези нежни,
красиви снежинки
искам в мен
до сутринта
да валят,
да лекуват
и скриват
от всички
колко много
ме ти нарани,
колко силно те искам,
а крия.
Първи сняг,
моя нежност
вали.
Първи сняг-
като бяла магия.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Нещо счупи се-
крехък момент,
неразумно изпуснат
от двама.
Вън вали
първи сняг,
плаче в мен
любовта ми,
превърната в драма.

[cry] Гентиана, понякога ме разстройваш толкова лесно... Иде ми да си поплача с любов... [cry] [cry] [cry]

[Magic`Green`eyes]

Не е честно. [cry] В първия момент си рекох, че това ще е оптимистично и може би даже сладко на вкус стихотворенийце с детски смях (и скърцане на биберони :>) [намиг], но то се оказа тежко и изпълнено с тъга [sad2]
Генти, как толкоз те бива да си изразяваш чувствата по един толкова удивителен начин [sad2]
Бих казала, че този първи сняг е доста мокър, а не е като миналата година - сух... тогава представям си, какво е състоянието вътре в теб, някъде дълбоко... [sad2]

[Gentiana]

Душице сладка, ще ти напиша и оптимистично и красиво стихотворение за първия сняг, той го заслужава, но не точно тази нощ. Точно сега ми е тъжно и болно, но .....ще ми мине.Слава богу, тези настроения не ме държат дълго в плен.Може би първият сняг ще ми донесе нещо хубаво и ще заличи следите на тъгата...
Извинявай, ако съм те разочаровала  [shame] [think]

[Gentiana]

[cry] Гентиана, понякога ме разстройваш толкова лесно... Иде ми да си поплача с любов... [cry] [cry] [cry]

Ех, радост моя, не се разстройвай толкова лесно, недей!
От това, че на мен ми е тъжно, не следва че целия свят трябва да плаче с мен.
Напротив.Знаеш ли кое му е хубавото на първия сняг? Че много бързо се топи...
[smile2]
Така се стапят и тъжните моменти в живота ни и просто трябва да ги оставим да се оттекат. Те сами ще си отидат.
И отново ще грее слънце и небето ще бъде синьо.
Вярвай в това! И не плачи  [намиг]

[Magic`Green`eyes]

Душице сладка, ще ти напиша и оптимистично и красиво стихотворение за първия сняг, той го заслужава, но не точно тази нощ. Точно сега ми е тъжно и болно, но .....ще ми мине.Слава богу, тези настроения не ме държат дълго в плен.Може би първият сняг ще ми донесе нещо хубаво и ще заличи следите на тъгата...
Извинявай, ако съм те разочаровала  [shame] [think]

Мда, натъжи ме малко :) Но животът е такъв нали... :) пък и тея неща са само за момент :) Всъщност стихотворението много ми хареса :)

[Dark_Mol]

Първи сняг, моя нежност, вали.
Ти си моето нежно момиче.
Дай ми хладни ръце, не плачи!
Не разбра ли, че аз те обичам!
Всичко счупено днес ще изметем
и наново ще ваем с кристали
най-красивите рози.Ще спрем
вечността на мига оцеляла.
Първи сняг ти дарявам, ела!
Целуни ме, през сълзи, чаровна.
Ти си малка принцеса,жена,
няма място в теб болка отровна.

[Gentiana]

Излекува душата ми ти.
Откъде те довея съдбата?
Много нежен,момченце почти,
в мен събуди копнеж, непознати.

[Dark_Mol]

От къде ме довея? Мълчи...
И не питай...Така приеми ме.
Искам тези прекрасни очи
да не плачат. Ела, прегърни ме!

[Gentiana]

Прегръдки раздавам, когато обичам,
а още за мен непознат си.Прости!
На цвете откъснато май ти приличам,
недей се увлича. До мен помълчи.