"Две неща изпълват душата с все по-нарастващо възхищение..."

[romanti4nata_f]

Искам да знам вашето мнение за мисълта на  КАНТ : "Две неща изпълват душата с все по-нарастващо възхищение и страхопочитание,колкото повече се замислям за тях : звездното небе над мен и моралния закон в мен"....  :arrow: :arrow::question: :question: :question: :question: :question: 

[repi-s-lychec]

До сега не ми се е случвало да се възхитя от второто.

[azzi]

 [a taka]

До сега не ми се е случвало да се възхитя от второто.

С повечето от нас е така...

[ludnegar]

Ще ме извинявате за малко грубият отговор,но моят личен морален закон се простира до там,докъдето се простира оная ми работа.Не се сещам от коя творба на Кант е тази извадка и затова и идеята на тези думи малко ми бяга,вероятно поарди разминавания с моралните ни закони,както и от  факта че небето над Кант е било едно,а небето над нас сега е коренно различно.

[Feanor]

Всъщност не е. Основните характеристики са едни и същи. ;)

[ludnegar]

Taka e ako премем че Кант е употребил "небе" в чисто физическият му смисъл.Но аз си мисля че има и нещо повече от просто и само физика... :)

[Feanor]

О, ясно ми стана какво имаш предвид още първия път. Но продължавам да твърдя, че основните характеристики са едни и същи. :)

[ludnegar]

Ще бъде ли прекалено нагло,да помоля за няква обосновка ?

[Feanor]

Ами да вземем моралните закони - винаги е имало морални закони в човешките общества. Просто самото общество не би могло да функционира без тях. Някои от тях отпадат, други се променят, но тях винаги ги има. Другата константна величина е, че те не се спазват безусловно - дали поради конфликти между различни ценности, дали поради липса на убеденост (онова, дето Дарт Вейдър му вика "lack of faith" ;) ) - та, това също винаги присъства в едно общество. Според мен именно тези двете са основните характеристики на "звездното небе". Аналогът на това, че небето нощем е тъмно и по него има звезди. :)

[ludnegar]

Мммм и да и не.На твоя аватар,небето е без звезди... :)Това на което Дарт Вейдър вика "lack of faith",други хора му викат "lack of brain"...Защо ли ?

[Feanor]

Защото не са си направили труда да вникнат в смисъла на тази вяра например? :)
Пояснявам, че изобщо не говоря за религия. Говоря за вярата (или убедеността, ако предпочиташ) в истиността или правилността на дадена идея или принцип. Така или иначе, това не е същественото в случая. Пак ако предпочиташ, можеш да кажеш, че общото е наличието на морални закони и различното им приемане от различните личности.

[ludnegar]

Да де ама нали знаеш че ако го нямаше това "lack of faith",  или "lack of brain" щяхме още да тъпчем на едно място да кажем там където сме тъпкали преди 5000 години.Ако Г-н Галилей не е имал "lack of faith",кога ли щяхме да научим че земята не е плоска ? И за други примери се сещам,ама май избягахме от темата :) сори за което.

[Feanor]

Не ме разбра. :)
Галилей наистина е чудесен пример - той с неговата вяра, че Земята е кръгла, е бил смятан за ненормален от много хора. Също както първия, направил кораб от метал, вместо от дърво. Именно от хора, които не са си направили труда да вникнат в същността на идеята и я отписват, защото "всеки знае, че това не е така". ;)

[ludnegar]

Да де съвсем правилно съм те разбрал значи,защото само със "faith" човек не може да прогресира,затова му е нужно и малко "brain".Със "faith" според мен,човек може само да оцелява,а със "brain" има шанс и за прогрес.Дори бих казал че двете трябва неизменно да вървят заедно,защото водят след себе си още много основни подправки без които манджата става буламач :)

[Feanor]

Естествено, разумът е ключов фактор. Без него прогрес няма, това е ясно.
За втори път ще отбележа, че това е несъществено, отнесено към мисълта на Кант и моето твърдение за основните характеристики. :)