News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Когато вие северният вятър

Started by Gentiana, January 28, 2007, 18:30:37 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Червено е небето на тъгата
Когато вие онзи гаден вятър
И чувствата ми се превръщат в сталактити
А бели птици падат мъртви сред тревите

Обезумели от обтегнати копнежи
Конете на страстта препускат луди
Разкъсват стремената - куп заблуди
И цвилят в утрините диви много нежно

Студът в кръвта ми прави рани, хапе злобно
И имам нужда думи две да кажеш
Да ме целунеш, вместо да накажеш
Дано забравя всичко адски долнопробно
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tonita


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.