Едно от най-хубавите стихчета от форума:
Измръзналото ми сърце в ръцете ти отново бие нежно - balrog & GentianaРосата в уморените треви,
в слана превърната, сияе в сиво.
На изток трепват първите лъчи
на Слънцето и мракът си отива.
Денят започва със усмивка,
получил си целувката една,
а ветровете бавно, мълчаливо,
тътрят се из мократа гора.
Усмивката му бавно залинява
и свежестта отстъпва на тъга.
Декември е на прага и остава
в душата нотка на тревога и вина.
Облаците на камара се събират,
отнякъде проблясва светлина,
гръм небесен тишина раздира,
с първи капки идва и дъжда.
И мокрите ми устни нервно тръпнат ,
в предчувствие за болка. Тих валеж,
превръщащ се в снежинки.Плахо шепнат -
Ти можеш, нежен... Искам да ги спреш!
Сърцето нежно, бавно се сковава
от липсата на галещи ръце,
а вятърът не спира да напява,
че сърцето търси си сърце.
Обръщам се. Подгизнала съм цяла.
Протягам зъзнещите си ръце
и виждам там, в мъглата снежнобяла,
ти чакаш ме с усмихнато лице.
Ела във моята прегръдка топла,
ела, за да те вдигна на ръце,
съдбата чу самотните ми вопли
и те намерих, мое измръзнало сърце.